Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

Изправи се и облече сакото си.

— Боя се, че това няма да е възможно, доктор Чонси.

Чонси се обърна и погледна високомерно.

— Ако става дума за убийствата, аз, естествено, не знам нищо. Ако е за експерименталното поле, това не влиза във вашата и на помагачката ви юрисдикция, господин офицер. — Той хвърли многозначителен поглед на Кори. — А сега, ако ме извините…

Когато Пендъргаст заговори, тонът му беше още по-мек.

— Аз решавам дали разпитът на дадено лице е целесъобразен или не.

Чонси бръкна в джоба на сакото си, извади портфейл, а от него — визитка. Подаде я на Пендъргаст.

— Знаете правилата. Отказвам да бъда разпитан, освен в присъствието на адвоката си.

Пендъргаст се усмихна.

— Разбира се. И как се казва адвокатът ви?

Чонси се поколеба.

— Ако не ми дадете името и телефонния номер на адвоката си, доктор Чонси, ще трябва да се разправяме пряко. Както казахте, такива са правилата.

— Вижте, господин Пендъргаст… — понечи да се намеси Ридър.

Чонси грабна визитката си от ръката на Пендъргаст и надраска нещо на гърба й. След което му я върна.

— За ваше сведение, агент Пендъргаст, аз съм ангажиран с поверителни дела от огромна важност за отдела за селскостопанско развитие на КЩУ в Канзас и наистина — за гладуващото население на света. Нямам намерение да се замесвам в местно разследване на две гадни убийства. — Обърна се. — Господа, благодаря ви за обяда.

Успя да направи една кратка пауза преди думата „обяд“, така че думите му да прозвучат повече като обида, отколкото като благодарност.

Но преди Чонси да довърши, Пендъргаст бе извадил от сакото си клетъчен телефон и набираше някакъв номер. Това неочаквано действие сепна всички. Дори Чонси се поколеба.

— Господин Блътър? — рече Пендъргаст, поглеждайки визитката на Чонси. — Тук е специален агент Пендъргаст от Федералното бюро за разследване.

Чонси изведнъж се намръщи.

— Намирам се тук, в Медисин Крийк, с един ваш клиент — доктор Стантън Чонси. Бих искал да му задам няколко въпроса за убийствата, които станаха тук. Има два начина да процедираме. Единият е доброволен — да задам въпросите си направо, тук; другият е да го сторя по-късно, след призовка, издадена от съдия по делото, в публично заседание. Доктор Чонси се нуждае от вашия съвет.

И той подаде телефона на Чонси. Онзи го грабна.

— Блътър?

Последва дълго мълчание, след което Чонси избухна:

— Блътър, това е чисто сплашване. Така КЩУ ще бъде въвлечен в калта. Не мога да си позволя негативно обществено мнение. Тук се намираме в един деликатен момент…

Отново — дълго мълчание. Лицето на Чонси помрачня.

— По дяволите, Блътър. Няма да разговарям с това ченге…

Нова пауза. И след това:

— О, Господи!

Чонси затвори телефона и едва не го хвърли към Пендъргаст.

— Добре — измърмори. — Разполагате с десет минути.

— Благодаря ви, но ще продължим толкова, колкото сметна за необходимо. Моята помагачка ще води записки. Госпожице Суонсън?

— Какво? А, да, разбира се.

Кори се изплаши — бе оставила тетрадката си в колата. Ала почти като по чудо в ръката на Пендъргаст се появиха бележник и писалка. Тя ги взе, прелисти страниците, опитвайки се всичко това да изглежда така, сякаш го правеше всеки ден.

Отново се намеси Ридър.

— Хейзън? Нима ще стоиш просто така и ще оставиш всичко това?

Хейзън погледна към Ридър, но лицето на онзи бе непроницаема маска.

— И какво ще поискаш да направя?

— Да прекратиш този фарс. Този агент от ФБР ще провали всичко.

Отговорът на Хейзън бе тих:

— Знаеш много добре, че не мога да го направя.

Обърна се към Пендъргаст и не каза нищо, изражението му бе неутрално. Но Кори познаваше Хейзън прекалено добре, за да прочете изражението в очите му.

Пендъргаст заговори бодро с Чонси:

— Кажете ми, доктор Чонси, кога за първи път се появи Медисин Крийк като евентуален домакин за експерименталното поле?

— Името се появи след компютърен анализ миналата година. През април — отвърна Чонси сбито и монотонно.

— Кога за първи път посетихте града?

— През юни.

— Влязохте ли тогава в контакт с някого?

— Не. Това бе просто предварително посещение.

— Какво точно вършехте тогава?

— Не виждам защо…

Пендъргаст само вдигна телефона и рече весело:

— Просто натиснете „Избери отново“.

Чонси се овладя с огромно усилие.

— Обядвах в ресторанта на Мейси.

— И?

— И какво? Това бе най-отвратителният обяд, който имах нещастието да изям.