Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— А после?

— Диария, разбира се.

Кори не успя да се овладее и се разсмя. Ридър и Хейзън се спогледаха, не знаеха как да реагират. Лицето на Чонси се отпусна в безрадостна усмивка; изглежда възстановяваше равновесието, ако не и арогантността си. След това продължи:

— Инспектирах полето, собственост на „Бъсуел Агрикон“, селскостопанския конгломерат, който е наш партньор в това начинание.

— Къде?

— Покрай реката.

— Къде точно покрай реката?

— Кадастрален участък пет, парцел едно, северозападния квадрант на секция девет.

— Какво включваше инспекцията ви на това поле? Как процедирахте?

— Пешком. Взех проби от почвата, от царевицата, други проби.

— Като например?

— Вода. Ботанични. На насекоми. Научни проби. Неща, които няма да разберете, господин Пендъргаст.

— През кой точно ден стана това?

— Трябва да проверя в дневника си.

Пендъргаст скръсти ръце и зачака.

Намръщеният доктор Чонси бръкна в джоба си, извади тефтерче и прелисти страниците му.

— На единайсети юни.

— Забелязахте ли нещо необичайно? Нещо извънредно?

— Както вече казах, не видях нищо особено.

— Кажете ми с какво точно ще експериментира експерименталното поле?

Чонси се напрегна.

— Съжалявам, господин Пендъргаст, но тези научни концепции са твърде сложни за един неспециалист. Безсмислено е да отговарям на въпроси от тази сфера.

Пендъргаст се усмихна прекалено скромно.

— Ами тогава бихте могли да опростите нещата така, че и един идиот да ги разбере.

— Предполагам, че бих могъл да опитам. Опитваме се да разработим сорт царевица за производство на газохол — знаете ли какво е това?

Пендъргаст кимна.

— Необходим ни е сорт с високо съдържание на скорбяла, който сам произвежда естествен пестицид и така елиминира необходимостта от външни пестициди. Това е идиотското обяснение, господин Пендъргаст. Надявам се да сте го разбрали.

След което се усмихна бързо.

Пендъргаст се наведе леко напред, — лицето му придоби озадачено изражение. Напомняше на Кори на котарак, който е готов да нападне.

— Доктор Чонси, как възнамерявате да предотвратите замърсяването при опрашването? Ако вашият сорт генетично променена царевица „потъне“ в това царевично море около нас, то няма да има никакъв начин духът да бъде върнат обратно в бутилката, така да се каже.

Чонси изглеждаше объркан.

— Ще създадем буферна зона. Ще изорем трийсетметрови полоси около полето и ще ги засеем с люцерна.

— И въпреки това Адисън и Маркъм в статия, публикувана в априлския брой на „Джърнъл ъв биомеканикс“ за 2002 година, твърдят, че замърсяване при опрашването на генетично променена царевица е забелязано на няколко мили разстояние от експерименталното поле. Сигурно си спомняте тази статия, доктор Чонси? Адисън и Маркъм, април…

— Запознат съм с тази статия! — заяви Чонси.

— Освен това сигурно знаете и за труда на Енгълс, Тромърай и Грийн, в който се доказва, че генетично промененият сорт 3JP–5 е дал полен, токсичен за кралските пеперуди. Запознати ли сте със сорта 3JP–5?

— Да, но смъртността на пеперудите се е наблюдавала само при концентрации над 60 поленови зрънца на квадратен милиметър…

— Каквато се е наблюдавала на триста метра подветрено от полето, според проучване на Чикагския университет, публикувано в „Томовете на третата годишна“…

— Знам за този шибан доклад! Няма нужда да ми го цитирате!

— Е, добре тогава, доктор Чонси. Питам ви отново: как ще предотвратите кръстосаното опрашване и как ще защитите местните популации на пеперуди?

— Точно за това е целият този експеримент, Пендъргаст! Именно това са проблемите, които се опитваме да решим…

— Значи Медисин Крийк ще бъде по същество опитното морско свинче за тестване решенията на тези проблеми?

В първия миг Чонси запелтечи, неспособен да отговори. Изглеждаше така, сякаш щеше да получи апоплектичен удар. Кори забеляза, че напълно бе изгубил самообладание.

— Защо трябва да оправдавам своята важна работа пред едно ши-ши-ши-бано ченге?

Последва мълчание. Чонси дишаше тежко, потта се лееше от челото му и се стичаше от мишниците в ръкавите му.

Пендъргаст се обърна към Кори.

— Мисля, че тук свършихме. Записахте ли всичко, госпожице Суонсън?

— Всичко сър, включително и „шибано ченге“.

Тя затвори бележника с доволен плясък, мушна писалката в един от кожените си джобове, след което дари всички около масата с широка усмивка. Пендъргаст кимна и се обърна да си върви.