Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— Колата ти е отзад на паркинга — каза той. — Можеш да уредиш по-късно сметката от седемдесет и пет долара за докарването й на буксир дотук.

Кори отвори вратата и излезе навън. След охладената от климатика килия все едно се гмурна в гореща супа. Примигвайки на светлината, зави зад ъгъла и пое по уличката към малкия паркинг зад офиса на шерифа. Ето го нейният гремлин и там, облегнат на него, бе перверзникът в черен костюм. Щом приближи, той пристъпи напред и й отвори вратата. Тя влезе, без да каже и дума и хласна вратата подире си. Мушна ключа в таблото и след като завъртя няколко пъти стартера, двигателят изкашля и запали, изпускайки голям облак мазен пушек. Мъжът в черно отстъпи встрани. Тя изчака един миг, след което се наведе през прозорчето.

— Благодаря — рече сърдито.

— Удоволствието беше мое.

Тя натисна педала на газта и колата угасна. Мамка му!

Запали я отново, натисна няколко пъти педала на газта. Изригна още пушек. Мъжът от ФБР стоеше още там. Какво, по дяволите, искаше той? Трябваше да си признае, че изобщо не приличаше на перверзник. Най-накрая любопитството я облада и тя отново се подаде от прозорчето.

— Добре, господин специален агент. Каква е уловката?

— Ще ви кажа, докато ме откарвате обратно до къщата на Уинифред Краус. Там съм отседнал.

Кори се поколеба, след което отвори вратичката.

— Качвайте се. — С едно движение помете останките от сандвичи „Макдоналдс“ от предната седалка върху пода. — Надявам се, че няма да предприемете нещо глупаво.

Агентът от ФБР се усмихна и се мушна на седалката до нея с мекотата на котка.

— Можете да ми се доверите, госпожице Суонсън. А аз мога ли да ви имам доверие?

Тя го погледна.

— Не.

Тя включи на скорост и изхвърча от паркинга, оставяйки подире си гъст облак дим и добре отличаващи се трийсетсантиметрови следи от гуми върху шерифския асфалт. Докато излизаше от уличката със свистене, с удоволствие забеляза как нисичкият шериф излиза гневен и започва да крещи нещо, точно когато гъстият черен облак от ауспуха й вече го поглъщаше изцяло.

Търговската част на Медисин Крийк, Канзас, се състоеше от три сиво-кафяви карета от тухлени и дървени фасади. Кори стигна до края им за броени секунди. Когато натисна до дупка педала на газта, ръждясалата рама на гремлина затрепери. Между двете предни седалки имаше купчина от трийсетина касетки: любимият й дет метъл, мрачна, индустриална и грайндкор музика. Тя ги разрови с една ръка, отхвърли „Дисчардж“, „Шинджуку тийф“ и „Флешкроул“, за да избере накрая „Лъстморд“. Синкопираният, богат звук на „Ерес, част първа“, изпълни малката кола. Майка й забраняваше да пуска силно музиката си в къщата, затова тя бе монтирала един касетофон в стария гремлин.

И като се сети за любимата си, грижовна родителка, тя осъзна, че завръщането й у дома щеше да бъде ужасно. В този момент майка й щеше да е полупияна, полумахмурлия — най-лошата комбинация. Тя реши да откара този тип Пендъргаст до стария дом на Краусови, след това да паркира под високоволтовия електропровод и да убие няколко часа с книга в ръка.

Хвърли един поглед на спътника си.

— И така, защо е този черен костюм? Да не е починал някой?

— И аз, като вас, съм пристрастен към този цвят.

Тя изсумтя.

— Каква е тази уловка, за която говорехте?

— Необходима ми е кола с шофьор.

Кори се разсмя.

— И какво — аз и моят просторен АМС гремлин?

— Пристигнах с автобус и намирам, че е доста неудобно да вървя пеш.

— Сигурно се майтапите. Ауспухът е пробит, това нещо харчи по четвърт галон масло на седмица, няма климатик и кабината така се пълни с пушек, че трябва да държа прозорците отворени дори през зимата.

— Предлагам възнаграждение от сто долара на ден за колата и шофьора, плюс стандартното заплащане от трийсет и един цента на миля за гориво и амортизации.

Кори никога не бе виждала сто долара накуп. Това не можеше да е вярно, беше някаква върховна глупост.

— Щом сте важна клечка от ФБР, къде ви е колата с шофьора?

— Тъй като на практика съм в отпуск, не ми се полага кола.

— Добре де, но защо аз?

— Много просто. Необходим ми е някой, който познава Медисин Крийк, който има кола и няма какво друго да прави. Вие отговаряте на изискванията. И вече не сте „младши“ 7 7 В САЩ и Канада шофьорска книжка може да се вземе на шестнайсет години, но едва след 18-годишна възраст младежите стават пълноправни водачи. Б.пр. шофьор, нали?