Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

Кори въздъхна. За нея нищо от това не можеше да промени ни най-малко нещата. Още една година и — за добро или зло — Медисин Крийк щеше да се превърне в далечна история.

Лежеше си в леглото и мислеше, докато слънцето залязваше и падаше нощта. След това стана и отиде до раклата. Отвори чекмеджето, опипа дъното му и внимателно отлепи банкнотите. Хиляда и петстотин долара. Майка й още не бе успяла да намери парите, а след случилото се престана да мрънка за тях. Дори се държа мило с Кори през първия ден, след като се върна от болницата. Ала Кори знаеше, че това няма да трае дълго. Майка й сега бе на работа и Кори не се съмняваше, че като се върне, чантата й ще подрънква от обичайната квота мини бутилки водка. Ще минат ден-два и тя отново ще повдигне въпроса за парите и всичко ще започне отначало.

Умислена, разлисти банкнотите. Пендъргаст бе останал в града през последната седмица, работеше заедно с Хейзън и щатската полиция по оформяне на доказателствената фаза на делото. Беше й се обадил да й съобщи, че заминава рано сутринта на следващия ден и каза, че искал да си вземе довиждане, преди да тръгне — както и да прибере клетъчния си телефон. Всъщност той искаше само това, убедена бе тя — да си прибере клетъчния телефон.

Няколко пъти идва да я види в болницата. Бе много грижовен и мил; ала кой знае защо тя се надяваше на нещо повече. Поклати глава. Какво бе очаквала — да я вземе със себе си и да я направи своя постоянна помощничка? Смешно. Освен това той проявяваше нетърпение да си върви, говореше, че имал неотложна работа, която го очаквала в Ню Йорк. На няколко пъти му се бе обаждал по клетъчния телефон мъж на име Рен, но той винаги излизаше от стаята и тя не чу за какво ставаше дума. Както и да е, това всъщност нямаше значение. Той си отиваше и след две седмици училището щеше да започне отново. Последна учебна година, а и последна в Медисин Крийк. Една последна година в ада.

Но поне нямаше да има повече неприятности с шериф Хейзън. Странно, той бе спасил живота й и сега сякаш проявяваше някаква бащинска загриженост към нея. Трябваше да признае, че той се държа много мило, когато го посети в деня, когато тя напускаше болницата. Дори се извини — не чак с толкова думи, разбира се, но все пак това я обърка. Тя му благодари, че й бе спасил живота. Тогава той се просълзи и каза, че не бил сторил достатъчно, че не бил направил нищо. Горкият човек. Той наистина още бе съсипан за Тад.

Тя погледна парите. Утре, като излезе, ще каже на Пендъргаст какво възнамеряваше да стори с тях.

Идеята й се бе оформила бавно в дните, прекарани в болницата. Оставаха й две седмици до училище, имаше пари и бе свободна — шерифът бе оттеглил всички обвинения. Нищо не я задържаше тук — нямаше приятели, нямаше работа и ако се мотаеше наоколо, майка й рано или късно щеше да измъкне парите й.

Не че хранеше някакви илюзии, дори когато идеята й хрумна за първи път. Знаеше, че когато го намери, той навярно щеше да се окаже един от онези мъже, които не могат да свържат двата края — неудачник. В крайна сметка той се бе оженил майка й и след това бе заминал, зарязвайки ги и двете. Никога не бе плащал издръжка, никога не я посети, никога не й писа — поне, доколкото тя знаеше.

Няма значение. Той й бе баща. И вътре в себе си тя усещаше, че това бе правилното нещо, което трябваше да направи. А сега имаше и парите, и времето да го стори.

Нямаше да бъде трудно да го открие. Безкрайните оплаквания на майка й имаха неумишления ефект да я информират за местопребиваването му. След като се бе помотал из Средния запад, той се бе установил в Алънтаун, Пенсилвания, където поработвал за „Пеп бойс“. Колко мъже на име Джеси Суонсън можеше да има в Алънтаун? Можеше да стигне дотам с колата за два дни. Парите, които Пендъргаст й бе платил, щяха да са достатъчни за бензин, магистрални такси, мотели, при това щеше да разполага с достатъчно, ако се наложеше неочакван ремонт на колата.

Дори той да се окажеше неудачник, спомените й за него бяха хубави. Поне не беше смотаняк. Когато бе тук, бе добър баща, водеше я на кино и на мини голф, винаги засмян, винаги готов да се забавляват. А и какво всъщност означаваше да си неудачник? Децата в училище смятаха и нея за неудачница. А той я бе обичал, в това бе сигурна… въпреки, че я бе изоставил с една ужасна, пияна вещица.

Не възлагай точкова много на надеждите си, Кори, напомни си сама.

Сгъна банкнотите и ги напъха в джоба на панталона си. Извади изпод леглото куфара от изкуствена кожа, тръсна го на леглото и започна да хвърля в него дрехи. Ще тръгне още сутринта, преди майка й да се бе събудила, ще си вземе довиждане с Пендъргаст и ще отпраши.