Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

От мрачината започнаха да се очертават безмълвни, неясни фигури. Шърт си спомни за кучето и кожата му настръхна.

— Кой там? — извика, като се опитваше гласът му да не трепери. — Кажете си имената.

— Специален агент Пендъргаст, шериф Хейзън и Кори Суонсън — долетя сухият отговор.

Шърт свали пушката с огромно облекчение, взе пропановия фенер и се спусна по стъпалата да ги посрещне. Отначало не можа да повярва на очите си, като видя кървавата картина пред себе си: шериф Хейзън бе почти неузнаваем, така бе плувнал в кръв. Младо момиче, охлузено и оплискано с кал. Шърт разпозна третата фигура като агента от ФБР, който бе цапардосал яко Коул, но нямаше време да размишлява как бе влязъл в пещерата.

— Трябва да откараме шериф Хейзън в болница — каза агентът от ФБР. — Момичето също се нуждае от медицинска помощ.

— Всички връзки са прекъснати — въздъхна Шърт. — А пътищата са непроходими.

— Къде е Уилямс? — произнесе едва разбираемо Хейзън.

— Отиде в къщата да… ъ-ъ-ъ… да смени Райнбек. — Шърт замълча за миг, сякаш се боеше да зададе въпроса. — А къде са останалите?

Хейзън само поклати глава.

— Ще изпратим долу екип за търсене и спасяване, веднага щом комуникациите бъдат възстановени — каза уморено Пендъргаст. — Помогнете ми, ако обичате, да внесем тези двамата в къщата.

— Слушам, сър.

Шърт прегърна Хейзън през рамо и внимателно го поведе по стълбите. Пендъргаст идеше подире му, подпомагайки момичето. Излязоха от входа на пещерата и се приведоха под порива на бурята. Дъждът косеше почти хоризонтално на изкопа на стъпалата, запердаши по тях, обстрелвайки ги с парчета царевични стебла и листа. Пред тях се мержелееше къщата на Краус — тъмна и тиха, само в прозорчето на гостната блещукаше слаба светлинка. Шърт се запита къде ли бяха Уилямс и Райнбек. Къщата изглеждаше като изоставена.

Поеха бавно по алеята и изкачиха стъпалата към верандата. Видя как Пендъргаст опитва входната врата и я намери заключена. И тогава Шърт го чу: приглушен трясък отвътре, последван от писък и пистолетен изстрел.

С едно плавно движение Пендъргаст извади пистолета си, миг по-късно ритна вратата. След като даде знак на Шърт да остане с Хейзън и момичето, той се стрелна вътре.

Шърт надникна вътре с готова за стрелба пушка. Видя две фигури да се борят в коридора пред стълбището за избата — Уилямс и някой друг: зловеща фигура в окървавена бяла нощница, с дълга сива коса. Шърт не можеше да повярва на очите си — старата госпожа Краус. Последва нов писък, този път още по-пронизителен и почти нечленоразделен:

— Убийци на деца!

Веднага след това последва ново просветване и трясъкът на пистолетен изстрел.

С три скока Пендъргаст бе стигнал до тях и се бе счепкал с жената в бяло. Борбата бе кратка, придружена с приглушен вик. Пистолетът се плъзна по пода. Двамата се изтърколиха извън полезрението на Шърт, а Уилямс хукна надолу по стълбите. Минаха може би трийсет секунди. След това Пендъргаст се появи, понесъл старата жена в ръце, шепнейки нещо в ухото й. Малко по-късно Уилямс изкачи стълбите, прегърнал Райнбек, който залиташе и се държеше за окървавената глава.

Всички влязоха в гостната, където огънят в камината трепкаше радостно. Там Пендъргаст настани старицата във фотьойл, все още шепнейки й успокоителни, но недоловими думи; той я закопча леко с белезници към креслото. Изправи се и помогна на Шърт да положи шерифа на дивана пред огъня. Треперещият Уилямс седна на друг диван, колкото можеше по-далеч от жената. Момичето се бе отпуснало на стол от другата страна на камината.

Пендъргаст обходи с поглед стаята.

— Полицай Шърт?

— Да, сър.

— Донесете аптечка от някоя патрулка и се заемете с шериф Хейзън. Има дълбок срез на лявото ухо, както изглежда — счупване на лакътната кост, травма на глътката и множество охлузвания и натъртвания.

Когато Шърт се върна няколко минути по-късно с аптечката, стаята бе осветена със свещи, а в огъня бяха добавени нови цепеници. Пендъргаст бе завил жената с вълнено одеяло и тя гледаше свирепо към тях през кичур стоманеносива коса.

Пендъргаст се спусна към него.

— Погрижете се за шериф Хейзън.

След това отиде при момичето и му заговори тихо. То закима. После взе материали от аптечката, бинтова китките й и обработи раните по ръцете, шията и лицето й. Шърт се занима с Хейзън, който сумтеше стоически.

Петнайсет минути по-късно бяха направили всичко, което можеха. И сега, осъзна Шърт, трябваше само да чакат пристигането на спешната помощ.