Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— Какво? — попита Хейзън.

— Както и предполагах — строшена хиоидна кост. Запишете по-скоро — „смазана“ хиоидна кост. Има леки охлузвания върху врата, които потвърждават това.

— Удушена?

— Не съвсем. Вратът е сграбчен и строшен с едно-единствено извиване. Умряла е от счупен гръбначен стълб, преди да е можела да бъде удушена.

Ряз, ряз, ряз.

— Силата е била огромна. Погледнете това. Крицоидният хрущял е напълно отделен от тироидния и ламината. Трахейните пръстени са смазани. Шийните прешлени са строшени… чакайте да видим… на четири места. Не, на пет места.

— Вярвам ви, док — каза Хейзън и извърна поглед.

Лекарят вдигна глава и се усмихна.

— Това ви е първа аутопсия, нали?

Хейзън усети как го обзема раздразнение.

— Разбира се, че не е — излъга той.

— Трудно се свиква, знам. Особено, когато дойдат „презрели“. Лятото не е добър сезон. Изобщо не е добър.

След като лекарят се върна към заниманията си, Хейзън усети нечие присъствие зад гърба си. Обърна се и подскочи: тук бе Пендъргаст, сякаш се бе материализирал от нищото.

Лекарят вдигна изненадано глава.

— Господине? Извинете, но ние тук…

— Той е с нас — каза Хейзън. — От ФБР е, работи по случая под мое ръководство. Специален агент Пендъргаст.

— Специален агент Пендъргаст — каза съдебният лекар с променен тон, — бихте ли се идентифицирали пред магнетофона? И облечете някакви антисептични дрехи и си сложете маска, ако нямате нищо против. Ще ги намерите ей там.

— Разбира се.

Хейзън се питаше как, по дяволите, бе успял Пендъргаст — без кола и т.н. Но не съжаляваше, че го вижда. На шериф Хейзън не за първи път му хрумваше, че участието на Пендъргаст в разследването може да му бъде от полза. Стига онзи да се придържа към програмата.

Пендъргаст се върна след малко, облякъл специалните дрехи. Лекарят сега работеше по лицето на жертвата, обелваше го на дебели каучукови на вид парчета, които отмяташе назад. Сякаш не стигаше, че носът, устните и ушите липсваха. Хейзън се вгледа в снопчетата мускули, в бялото на сухожилията… Господи, беше отвратително.

— Ще ми позволите ли? — попита Пендъргаст.

Докторът отстъпи назад и Пендъргаст се надвеси на не повече от десетина сантиметра от вонящото, подпухнало, без черти лице. Вторачи се в местата — разкъсани и кървави, където някога се бяха намирали устните и носът. Скалпът бе обелен, но Хейзън виждаше част от изрусената коса с черни корени. След това Пендъргаст отстъпи назад.

— Изглежда ампутацията е била извършена с груб инструмент.

Лекарят повдигна вежди.

— С груб инструмент ли?

— Бих препоръчал повърхностен микроскопски оглед и пълна серия от снимки. И част от скалпа е била откъсната, както без съмнение сте забелязали.

— Хубаво. Добре.

В тона на лекаря се усети раздразнение от съвета.

Хейзън трябваше да се усмихне. Агентът се перчеше пред доктора. Но ако Пендъргаст бе прав за този… Той едва се сдържа да попита какъв „груб инструмент“ имаше предвид Пендъргаст. Усети как му се повдига и мигновено се завърна мислено при Джейн Мансфийлд.

— Някакви следи от устните, ушите и носа? — попита Пендъргаст.

— Полицаите не успяха да ги намерят — отвърна съдебният лекар.

Хейзън почувства как го залива вълна на раздразнение от тази критика. Съдебният лекар цял следобед го правеше, подхвърляше една злобна забележка подир друга за недостатъците в доклада на Хейзън и, съответно — за недостатъците в полицейската му работа. А истината беше, че когато той пое разследването, щатската полиция вече бе осрала всичко.

Докторът продължи да реже тленните останки на Шийла Суег. Пендъргаст започна да обикаля около масата с ръце на гърба и да разглежда органите — все едно, че разглеждаше някоя музейна скулптура. Взе етикетчето, окачено на палеца.

— Виждам, че сте я идентифицирали.

— Да — отвърна с покашляне Хейзън. — Хубавицата е от Оклахома. Намерихме колата й, една от онези корейските, дето горят ориз, скрита в царевицата на пет мили от другата страна на Медисин Крийк.

— Някаква идея какво е правела тук?

— Намерихме няколко лопати и кирки в багажника. Търсачка на реликви — те винаги се навъртат около могилите, копаят за стари индиански артефакти.

— Значи това е често срещано, така ли?

— Не толкова наоколо, но да — някои хора от това преживяват, пътуват от щат на щат и плячкосват старите места в търсене на вещи, които после продават на битаците. Преровили са всяка могила, всяко място на стара битка, всеки хълм от Додж сити до Калифорния. Нямат никакъв срам.