Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани

— Навярно пак са хлапето на Кейхил и приятелчетата му. Спомняш ли си замерянето с яйца миналия месец? Не бива тези момчета да са навън в такава нощ. Ще се възползват от спирането на електричеството, за да се развилнеят и току-виж падащо дърво отнесе черепа на някое от тях. Тъй като си още там, защо не отидеш да провериш и кланицата? Все още има време. Поддържай връзка.

— Слушам.

— И още нещо, Тад?

— Да?

— Не си виждал онзи тип Пендъргаст, нали? — Не.

— Добре. Изглежда е духнал от града, след като му сервирах онази заповед.

— Не ще и дума.

— Ще ударим пещерата в десет. Дотогава се върни, за да има човек в офиса.

— Разбрано.

Тад приключи връзката и запали двигателя. Почувства известно облекчение. Сега вече имаше и още по-добра причина да не влиза в пещерата да гони убиеца. А що се отнася до „Гро-Бейн“, там нямаха нощен пазач, откакто последният премина на работа в дневната смяна. Щеше да провери само входовете: и щом се увереше, че са заключени и че няма никакви признаци за някаква дейност, работата му щеше да бъде свършена.

Той насочи колата на юг, към тъмните ниски очертания на кланицата.

Тад насочи патрулната кола към паркинга на кланицата. Силни пориви на вятъра метяха пустия асфалт и носеха със себе си сламки и смачкани кочани царевица. Тук-там се спускаха дъждовни пелени — появяваха се и изчезваха изведнъж. По патрулката изтрополи отпред назад линия от тежки дъждовни капки — досущ като картечен откос. Чуваше как поривите на вятъра пронизваха царевичните поля, заобикалящи кланицата. Взря се в тъмнината — като хем се надяваше, хем се боеше да види острата кама на облака с форма на димоходна тръба. Но не можа да види нищо.

Шерифът бе казал, че подозира Анди Кейхил и приятелите му в тормоз над фермата на Хигс. Тад обаче имаше собствено мнение: че по-вероятните заподозрени бяха собственият син на Хейзън Брад и неговата банда. Да плашат деца, да замерят с яйца сгради — това бе повече в техния стил. Синът никога нямаше да стане такъв мъж като баща си. Тад се запита какво би сторил, ако налети на шерифския син около кланицата. Е, това би било доста неудобно.

Спря колата до сградата, но остави двигателя да работи. Дори през затворените прозорци се чуваше как вятърът вие и стене като ранено животно. Кланицата се виждаше замъглена в сумрака, потънала в царевицата, тъмна и пуста.

Като погледна ниската, зловеща сграда, онова, което досега му се струваше рутинна проверка, изведнъж се превърна в нещо доста по-неприятно. Защо, по дяволите, „Гро-Бейн“ не си бяха назначили нов нощен пазач? Не беше честно службата на шерифа да носи бремето на сигурността за частно предприятие.

Тад прокара пръсти през късо подстриганата си коса. Нямаше какво да прави. Просто ще провери набързо, за да се убеди, че няма насилена врата, след това ще мине покрай дома на Смит Лъдуиг и ще се върне в службата.

Отвори вратата на патрулката и вятърът я блъсна обратно с яростен вой. Нахлупи шапка и вдигна яката си, блъсна по-силно вратата и излезе с лице срещу бурята — притича към разтоварната рампа. Докато тичаше, чу нещо да се блъска от вятъра. Като стигна до подслона на сградата, той бутна шапката си назад, запали фенерчето и пое покрай стената, изградена от сгуробетонни блокчета. Блъскането се засили.

Чак когато изкачи стъпалата на товарната рампа, лъчът му освети отворена врата, която се люлееше и се блъскаше на строшените си панти.

Мамка му!

Лъчът на фенерчето освети строшената ключалка и потрошените панти. Някой наистина бе скроил номер тук. В обичайния случай би трябвало да повика подкрепление. Но откъде щеше да получи подкрепление в такава нощ? Всички служители от правоохранителните органи, които нямаше да щурмуват пещерата, за да заловят убиеца, щяха да са заети с щурмовото предупреждение. Може би трябваше да остави всичко както си е и да дойде следващата сутрин.

Представи си как обяснява решението си пред потъмнялото лице на шериф Хейзън и прецени, че това не бе приемливо. Хейзън непрекъснато му внушаваше, че му е необходима повече смелост, повече инициатива.

Всъщност нямаше какво толкова да се безпокои. Убиецът се бе затворил в пещерата. Хлапетата като Брад Хейзън непрекъснато проникваха в кланицата за забавление, дори когато имаше нощен пазач. Беше се случвало на няколко пъти, като най-забележителен бе инцидентът по време на миналогодишния празник на Вси светии — половин дузина хулигани от Дийпър, които бяха сметнали за забавно да нахлуят в предприятието на най-големия работодател в града съперник.