Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

Именно това ужасно преживяване е причина да ти пиша. През онези кошмарни часове на прага на смъртта осъзнах колко кратък е животът, колко е крехък, и че никой от нас не бива да пропуска редките възможности, които му се дават да бъде щастлив. Когато случайно се срещнахме на Капрая, едва часове преди това събитие, аз бях изумен — както, прости дързостта ми, беше и ти. Между нас се случи нещо. Ти остави неизличима следа в сърцето ми и храня надежди, че и ти си почувствала същото. Ето защо бих желал да те поканя при мен в Ню Йорк за десет дни, тъй че да се опознаем по-добре. И в резултат на това — да се убедим дали наистина тази следа е била така неизличима и прекрасна, както съм уверен, че е.

При това Виола се усмихна. Старомодните, дори малко непохватни изрази, бяха дотолкова в стила на Пендъргаст, че тя почти чуваше гласа му. Но истината бе, че писмото бе по-необикновено от всяко друго, което беше получавала. Много различни мъже по много различни начини бяха опитвали да се сближат с нея, но никога така. Между нас се случи нещо. Истина беше. Но въпреки това, повечето жени биха били изненадани и дори потресени да получат подобна покана Странно как едва след една-единствена среща Алойзиъс вече я познаваше достатъчно добре, за да разбере, че такова писмо няма да й бъде неприятно. Точно обратното… Тя се върна към писмото.

Ако се отзовеш на тази — признавам — необичайна покана, моля, резервирай билет за полет 822 на Бритиш Еъруейз от „Гетуик“ до „Кенеди“ — за 27-и януари. Не казвай на никого кога ще дойдеш или защо. Ще ти обясня всичко, когато пристигнеш. Засега е достатъчно да кажа, че ако това се разчуе, животът ми може да бъде в опасност.

Когато кацнеш на летище „Кенеди“, моят любим брат Диоген ще те посрещне на лентата за получаване на багажите.

Диоген. Тя се усмихна като си спомни думите на Алойзийс на Капрая, че ексцентричните имена се предават в семейството му. Очевидно не се шегуваше — кой, за бога, би си кръстил детето Диоген?

Ще го разпознаеш веднага по силната ни прилика. Само че той има добре поддържана брада. Онова, което най-силно поразява в него е, че поради един инцидент в детството ни, очите му имат различни цветове: едното е лешниково, а другото — млечно-синьо. Няма да носи табелка, а и, разбира се, не знае как изглеждаш, затова ще трябва сама да го откриеш. Не бих те поверил на никой по-малко близък от брат ми, който е изключително дискретен.

Диоген ще те изпрати до моята къщичка на Лонг Айлйнд, малкото градче Гардинърс Бей, където ще те чакам. Това ще ни позволи да се насладим на компанията си за няколко дни. Вилата е добре оборудвана, но селска, с прекрасна гледка към остров Шелтър отвъд залива. Естествено, ще ти бъдат отредени собствени покои и ще спазваме благоприличие, освен ако, разбира се, обстоятелствата не ни принудят за обратното.

При тези думи Виола се изхили гласно. Той бе толкова старомоден, а в същото време предложенията му не бяха дори деликатни, и все пак успяваше да направи всичко това с вкус и своеобразно чувство за хумор.

Три дни след пристигането ти случаят, с който се занимавам, ще приключи. Тогава ще изоставим прикритието си и аз отново ще се върна сред живите. С (надявам се) теб до себе си. След това ще се насладим на великолепна седмица с театър, музика, изкуство и кулинарни приключения в Ню Йорк, преди да се завърнеш в Капрая.

Виола, отново те умолявам никому да не казваш за това. Моля те да ми пратиш отговора си със старомодна телеграма на следния адрес:

А. Пендълтън.

Шосе ГлавърсБокс 15

Спрингс, Ню Йорк 10511

И я подпиши „Анна Ливия Плурабел“

Ще ме направиш безкрайно щастлив, ако приемеш поканата. Съзнавам, че не съм в свои води със сантименталностите и цветистата фразеология. Не са в стила ми. Ще запазя по-нататъшните демонстрации на привързаност за времето, когато се срещнем лично.

Искрено твой,

Виола отново се усмихна. Тя почти чуваше Пендъргаст с елегантния му, макар и доста строг маниер, да изговаря изреченията. Анна Ливия Плурабел — хубаво беше да знаеш, че Пендъргаст не е над подхвърлянето на остроумни литературни алюзии тук-таме, при това тайнствени и аристократични. Колко беше привлекателен! Тя леко изтръпна при мисълта да го види отново. А лекият намек за заплаха, който бе направил в писмото, само придаваше пикантност на приключението. Тя отново се запита как така го познаваше толкова добре, след като бяха прекарали едва един следобед заедно. Преди никога не бе вярвала на глупостите за сродните души, за любовта от пръв поглед, за скрепените в небето съюзи, но кой знае защо…