Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

Д’Агоста се изправи.

— Няма проблем. Сигурно някакви съседски деца си играят. Ще проверя какво става.

Той остави папката настрана, крадешком провери оръжието си и се отправи към вратата на библиотеката. Но още пречи да я стигне, видя Проктър, който приближаваше към него от антрето.

— Един джентълмен желае да ви види, сър — каза Проктър.

— Взе ли необходимите предпазни мерки?

— Да, сър, аз…

Но в този момент в галерията зад Проктър изникна човек в инвалидна количка. Д’Агоста зяпна от изумление, щом разпозна Ели Глин, директорът на „Ефективни инженерни решения“.

Мъжът се плъзна и ги подмина, докато се озова до една от масичките. С рязко движение той избута няколко книги, разчиствайки място за дебела купчина листи: чертежи, скици, планове на сгради, диаграми.

Констанс се бе изправила и се оглеждаше с книга в ръка.

Какво правите тук? — попита Д’Агоста. — Как открихте това място?

— Това няма значение — отвърна Глин, като се обърна към него, а здравото му око блестеше. — Миналата неделя дадох обещание. — Той вдигна облечената си в черна ръкавица ръка, в която имаше тънка кафява папка. Сложи и нея на масата. — А ето го и него: предварителен психологически профил на Диоген Бернули Пендъргаст. Допълнен, бих добавил, така че да отрази и най-скорошните събития — поне това, което успях да разбера за тях от новините и от собствените си източници. Разчитам на вас да ми разкажете повече.

— Има много повече.

Глин погледна косо:

— А вие сигурно сте Констанс.

Тя кимна почти с реверанс.

— Ще имам нужда и от вашата помощ.

— Разчитайте на мен.

— Откъде се взе този внезапен интерес? — вдигна вежди Д’Агоста. — Бях останал с впечатление…

— С впечатление, че задачата не е приоритетна за мен? Не беше. По онова време изглеждаше като относително маловажен проблем, като начин да си спечеля лесни пари. Но после се случи това. — И той потупа по папката. — Може би по света не са много хората, опасни като него.

— Не ви разбирам.

Мрачна усмивка изкриви устните на Глин.

— Ще ме разберете, щом прочетете профила.

Д’Агоста кимна към масата:

— А какво представляват останалите документи?

— Чертежи и планове на най-добре охраняваното крило на Поправителен затвор „Клинтън“ в Данемора, Ню Йорк.

— Защо са ми?

— Бих казал, че е очевидно „защо“. Заради клиента ми, агент Пендъргаст.

— Но Пендъргаст е в „Белвю“, не в Данемора.

— Съвсем скоро ще го преместят.

Д’Агоста премести очи от Глин към чертежите, после обратно.

— Да не искате да кажете, че ще…

— Определено искам да кажа точно това. Елате. Имаме много работа.