Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

В лявата си ръка носеше тесте листи: вчерашните разпити на възможни очевидци на „Ухажора“, които бе взел по-скоро за камуфлаж. Той погледна часовника си. Шест без десет. Огромната стая продължаваше да гъмжи от хора — полицейски служители си бъбреха на малки групички, други говореха по телефона, или — най вече — тракаха на компютър. Даваха двайсет и четири часово дежурство седем дни в седмицата и във всеки участък бе сигурно, че ще намериш — по всяко време на денонощието — поне един човек, който да седи на бюрото си и да пише усилено. Изглежда по-голямата част от живота на ченгетата отиваше за писмена работа, а никъде другаде нямаше толкова, колкото в отдел „Убийства“.

Но Д’Агоста нямаше нищо против цялата тази суматоха. Всъщност, даже бе добре дошла за него. Ако не друго, то поне не правеше впечатление. Важното беше, че Лора Хейуърд не бе в офиса си. Беше четвъртък и комисар Рокър провеждаше редовната си планьорка. Благодарение на Дюшам Лора със сигурност щеше да е там.

Той погледна малко виновно към отсрещния край на залата. Виждаше широко отворената врата на кабинета й, отрупаното с листи бюро. При гледката на бюрото в слабините го прониза електрически ток. Не много отдавна същото това бюро двамата бяха използвали за нещо по-различно от писмена работа. Той въздъхна. Но, разбира се, по онова време офисът й се намираше на горния етаж. А и толкова неща се бяха случили оттогава — повечето от тях лоши.

Отмести очи и се огледа. Отдясно стояха редица празни бюра, с табелки с имената на служителя и с компютърен терминал отстрани. Отпред и по протежение на лявата стена се виждаха най-малко дузина хоризонтални рафтове за папки, подредени от пода до тавана. Те съдържаха досиетата на всички горещи случаи в отдел „Убийства“.

Добрата новина беше, че случаят „Дюшам“ е един от тях. Всички по-стари, изоставени случаи бяха на съхранение, което означаваше регистриране и отрегистриране, а това на свой ред водеше до редица проблеми със защитната програма. Лошата новина беше, че тъй като ставаше въпрос именно за горещо досие, той трябваше да прегледа доказателствата точно тук, пред очите на целия отдел.

Отново се озърна. Чувстваше се абсурдно открит. Колебанието е това, което ще те довърши тук, приятел, каза си той. Насили се да се движи колкото е възможно по-бавно и небрежно и се приближи до рафтовете. За разлика от другите отдели, които подреждаха досиетата си по пореден номер, „Убийства“ сортираше горещите случаи по последното име на жертвата. Той забави крачка още повече, като тайно хвърляше поглед на табелките. ДА-ДЕ; ДЕ-ДО; ДО-ДЪ.

Ето. Д’Агоста спря пред съответния рафт и дръпна чекмеджето. Пред очите му се разкриха дузина зелени папки. Боже господи, колко горещи убийства разследват тия?

Настъпи моментът да се действа бързо. Като обърна гръб на редиците с бюра, той започна да прехвърля папките отляво надясно с показалец. Донатели, Донато, Донаци… какво, да не беше седмица на мафията в отдел „Убийства“? Доусън.

Дъгинс. Нямаше други.

О, по дяволите!

Д’Агоста спря с пръст върху досието на Рандъл Дъгинс. Единственото, за което не му се мислеше, бе вероятността папката със случая „Дюшам“ да не е в чекмеджето.

Дали не беше у Лора? Би ли могла да го е оставила на бюрото си, когато е отишла на срещата с Рокър? А може би беше у някой от детективите й?

Какъвто и да бе случаят, той бе прецакан. Щеше да се наложи да се връща отново някой друг път — в някоя друга смяна, тъй че да не събужда подозрения у същата група. Но кога друг път би могъл да дойде и отново да е сигурен, че Лора няма да е тук? Тя бе работохоличка, щеше да е в отдела почти по всяка време на денонощието. Особено сега, когато нямаше причина да си е вкъщи.

Д’Агоста усети как раменете му се свеждат. Въздъхна и отдръпна ръка от папката, подготвяйки се да затвори чекмеджето.

При това движение той забеляза папката пред тази на Рандъл Дъгинс. На нея бе написано: Чарлз Дюшам.

Ей това се казва удар! Сигурно в бързината някой й е объркал мястото.

Д’Агоста я измъкна от чекмеджето и започна да я прелиства. Беше по-тежка, отколкото бе очаквал. Лора се бе оплакала от оскъдните доказателства. Но тук трябваше да има поне дузина дебели документи: анализ и сравнение на пръстови отпечатъци, доклад за разследването, доклади от разпитите, резюмета от показанията, доклади от веществените доказателства, токсикологични и лабораторни доклади. На Хейуърд й дай да документира гадни случаи.