Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

— Не и като тази. Вижте, господин Пендъргаст, отговорът е… За бога!

Смитбак се хвърли към дръжката на вратата, когато таксито профуча край група коли като пресече три платна, свивайки рязко в последния момент, за да избегне задния край на натоварен с дървени трупи камион, и се върна отново в най-бързата лента. Смитбак сграбчи седалката, онемял от ужас.

Пендъргаст погледна отново в огледалото. Смитбак се извърна — зад тях се движеха четири-пет коли — един черен Мерцедес ту излизаше, ту се прибираше обратно в колоната, следвайки ги неотстъпно.

Смитбак се обърна напред, обзет от нов пристъп на паника. Пред тях една патрулна кола на НПУ бе спряла един микробус и полицаят пишеше акт. Когато прелетяха край тях, ченгето се завъртя невярващо, а после хукна към патрулката.

— За бога, намалете! — задавено произнесе Смитбак, но и да беше го чул, Пендъргаст не реагира.

Пак се извъртя назад. Въпреки ужасната скорост, черният Мерцедес не изоставаше. Нещо повече — застигаше ги. Беше с тъмни стъкла и не можеше да се види кой е шофьорът.

Отпред се мернаха табелките за междущатско шосе 95 и моста „Джордж Вашингтон“.

— Дръжте се здраво, господин Смитбак — надвика Пендъргаст шума на двигателя и свиренето на вятъра.

Смитбак хвана дръжката на вратата и заби крака в гумените подложки на пода. Беше толкова изплашен, че не можеше да мисли.

Трафикът се сгъсти, когато наближиха двулентовия изход; единият поток от коли се насочи към моста и Ню Джърси, а другият — на изток към Бронкс. Пендъргаст намали, като следеше едновременно както движението отпред, така и Мерцедеса в огледалото за обратно виждане. След миг, използвайки една възможност, той пресече всичките четири ленти на платното и мина в най-дясната. Последва писък на спирачки и взрив от гневни клаксони, когато Пендъргаст натисна педала за газта, атакувайки тесния банкет, и изпод гумите им се разхвърчаха дребни камъчета.

— По дяволите! — изрева Смитбак.

Пред тях банкетът се стесни — бордюрът пресичаше косо пътя им отдясно наляво, но вместо да намали, Пендъргаст безмилостно натисна газта още повече. Гумите откъм страната на пасажера отскочиха от удара в бордюра и те се понесоха под невъзможен ъгъл, клатейки се бясно насам натам със скърцане на гуми, на една ръка разстояние от каменната стена на изхода.

Зад тях се чу далечен вой на сирена.

Пендъргаст наби рязко спирачките, след това обърна към насипа от груб чакъл и като се възползва от образувалата се пролука в трафика, се шмугна в потока от коли, който се вливаше в Транс-Манхатънската магистрала. Смени лентата веднъж — толкова бързо, че Смитбак изхвърча в другия край на седалката — после втори и трети път, мятайки се наляво и надясно, като през цялото време ускоряваше. Колата изстрелваше зад себе си парчета чакъл като куршуми от дулото на оръжие.

На половин километър пред тях, там където колите се струпваха в неизбежното задръстване пред кръстовището на експресната магистрала към Бронкс, в мрака се разливаше море от червени светлини. Лентата от дясната им страна бе оградена с оранжеви конуси, обозначаващи участък в ремонт, върху който — типично — нямаше ни машини, ни хора. Пендъргаст се втурна в свободното пространство, като заобикаляше конусите ту отляво, ту отдясно.

Смитбак хвърли поглед назад. Черният Мерцедес все още бе там — следваше ги напук на всички усилия на Пендъргаст, на разстояние не повече от шест коли зад тях. Още по-далеч сега се виждаха две полицейски коли с бляскащи сигнални лампи и виещи сирени.

Внезапно той бе отхвърлен на една страна. Пендъргаст рязко бе възвил по изхода към Харлем Ривър Драйв. Вместо да намали, той ускори почти до сто и петдесет километра в час. С писък на триеща се гума колата изскочи от пътя, задирайки странично каменната предпазна стена. Чу се стържене на раздран метал и облак от искри полетя назад.

— Кучи син! Да не би да си решил да ни убиеш!

Гласът на Смитбак секна, защото агентът отново яростно наби спирачките. Колата отлетя с подскок върху разделителната ивица между насрещния вход към детелината и малкото мостче, свързващо бреговете на Харлем ривър. Колата се замята като риба преди Пендъргаст да си възвърне контрола над управлението. После той отново ускори, прелетя над реката и се шмугна в плетеницата от тесни улички по посока към южен Бронкс.

Сърцето на Смитбак се бе качило в гърлото му. Той отново хвърли поглед през рамо. Невъзможно, Мерцедесът беше все още там, зад тях, и бързо ги застигаше. Докато гледаше, прозорецът откъм шофьора се отвори и се появи внезапно облаче дим, последвано от пукот на изстрел.