Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

Гласът му секна и замря. След миг Проктър кимна отново.

— Всичко това, което се случва, не би могло да дойде в по-лошо време. Ще трябва да й кажа, че във всеки момент трябва да е готова да се върне на онова място… където отначало се криеше от нас. Там, където никой, никой не би могъл да я открие.

— Да, сър.

— Откри ли пролуката?

— Беше открита и запечатана.

— Къде се намираше?

— Изглежда един канализационен тунел от 19 век минава под Бродуей точно под винарската изба. Не е използван от петдесет години. Успял е да влезе в избата през този тунел, пробивайки дупка в тръбата.

Пендъргаст го погледна остро.

— Не е открил стълбището, което води до долния етаж на мазето, нали?

— Не. Изглежда е бил в къщата само за няколко минути, колкото да вземе предмета от шкафа на първия етаж и след това си е тръгнал.

Пендъргаст продължаваше да гледа Проктър втренчено.

— Трябва да се увериш, че имението е идеално запечатано. Недопустимо е това да се случи отново. Ясно е, нали?

— Напълно, сър.

— Добре. Тогава нека отидем да говорим с нея.

Те излязоха от лабораторията и преминаха през серия от стаи с остъклени шкафове и високи витрини, пълни с на пръв поглед безкрайни и невероятно еклектични колекции: препарирани прелетни птици, насекоми от Амазонка, затворени в бутилки препарати.

Най-накрая спряха в стая, пълна с пеперуди. Светлината от фенерчето на Пендъргаст облиза рафтовете на витрините. Той проговори тихо в мрака:

— Констанс?

Отговори му само тишината.

— Констанс? — повтори той малко по-силно.

Чу се леко прошумоляване на чаршафи и една жена на около двайсет се появи сякаш от нищото. Беше облечена в дълга, старомодна бяла дреха с надиплени около шията дантели. Нежната й кожа изглеждаше изключително бледа на светлината на фенерчето.

— Алойзиъс — каза тя и го прегърна. — Слава богу!

За миг Пендъргаст остана така, притискайки я силно. След това леко се отдръпна и се отдалечи за малко, завъртайки малкия месингов ключ на стената. Помещението се изпълни с бледа светлина.

— Алойзиъс, какво има? — Очите й — необикновено умни за толкова младо лице — станаха неспокойни.

— Ще ти обясня след малко, Констанс. — Пендъргаст сложи успокояващата си ръка върху рамото й. — Разкажи ми за съобщението.

— Пристигна късно тази вечер.

— Начин на доставяне?

— Беше пъхнато в една пролука под входната врата.

— Взе ли необходимите предпазни мерки?

Констанс кимна. След това бръкна в един от ръкавите си и извади оттам малка бизнес карта с цвят на слонова кост, грижливо сложена в найлонов прозрачен плик.

Пендъргаст я взе и я обърна. Диоген Пендъргаст — бе изгравирано с изящен калиграфски почерк от лицевата страна на картата: под него беше написано с розово мастило — Петицата мечове е Смитбак.

Той гледа картата още известно време, след което я пъхна в джоба на палтото си.

— Какво означава това? — попита Констанс.

— Двоумя се дали да ти кажа повече. Нервите ти вече са достатъчно опънати.

Тя се усмихна леко.

— Трябва да кажа, че когато те видях да влизаш в библиотеката, бях сигурна, че виждам човек, възкръснал от мъртвите.

— Знаеш за плана на брат ми, как планира да ме унищожи.

— Да. — Констанс пребледня още повече и за миг му се стори, че леко залитна. Пендъргаст отново сложи ръка на рамото й.

Тя с усилие се овладя.

— Добре съм, благодаря. Продължавай.

— Този план вече е в действие. През последните няколко дни трима от най-близките ми приятели бяха убити. — Пендъргаст докосна джоба на сакото си. — Тази бележка от Диоген ме предупреждава, че Уилям Смитбак е следващата мишена.

— Уилям Смитбак?

— Репортер от „Ню Йорк Таймс“. — Пендъргаст отново се поколеба.

— И? — погледна го въпросително Констанс. — Има и друго, което те безпокои — виждам го на лицето ти.

— Да. Всичките трима, които умряха, ми бяха много близки. Но не така стои въпросът с Бил Смитбак. Познавам го от няколко години. Беше замесен в три от моите случаи, много ефикасен журналист. И въпреки импулсивната му и малко кариеристка външност е добър човек. Това, което ме безпокои, обаче, е че той ми е по-скоро познат, отколкото приятел. Диоген е метнал въдицата си по-нашироко, отколкото смятах. Излиза, че не само близките ми приятели са в опасност. Което прави ситуацията доста по-трудна.

— Как бих могла да помогна? — попита Констанс с тих глас.

— Като продължаваш да се пазиш.

— Мислиш, че…?

— …Че си възможна мишена? Да. Но има и друго. Третият, който умря, беше Майкъл Декър, стар партньор от ФБР. Открих тялото му вчера в къщата му във Вашингтон. Беше убит със старинен щик. Този „модус операнди“ (Начин на действие — Б. пр.) е реверанс към далечен мой прадядо, който умрял по същия начин като офицер в армията на Наполеон по време на похода му към Русия през 1812-а година.