Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер

— Вини — произнесе тя, когато той се приближи. — Съжалявам, лазанята ти неаполитана наистина ми липсваше.

Той я целуна и седна на стола отсреща.

— Всичко е наред. Лазанята няма да избяга. Притеснява ме това, че работиш прекалено много.

— Такава ми е работата.

В този момент се появи мургава келнерка, сложи една чиния с омлет пред Хейуърд и се зае да налива кафе.

— Просто оставете каната — усмихна се Лора. Жената кимна и се обърна към Д’Агоста:

— Ще искаш ли менюто, скъпи?

— Не. Донесете ми две препържени яйца и препечен ръжен хляб.

— Аз дойдох по-рано и поръчах — каза Хейуърд и отпи от кафето. — Надявам се, че не се сърдиш. Трябва да се връщам обратно в офиса и…

— Ще се връщаш отново?

Тя се намръщи и поклати глава:

— Ще остана и тази нощ.

— Натиск отгоре?

— Натискът винаги е отгоре. Но този път случаят го изисква. Просто не мога да се справя.

Д’Агоста я гледаше как унищожава омлета, усещайки как тревогата в него нараства. Ако Диоген не бъде спрян, всички мои близки хора ще умрат, беше му казал Пендъргаст предишната нощ. Измъкни всичко, което можеш, от Лора Хейуърд. Той се обърна към кафе-бара и се вгледа в лицата, търсейки едно белезникаво-синьо и едно кафяво око. Но, разбира се, Диоген би си сложил контактни лещи, скривайки най-характерните си особености.

— Защо не ми разкажеш за случая? — подхвърли той колкото се може по-небрежно.

Тя си взе нова хапка и я поднесе към устата си.

— Резултатите от аутопсията дойдоха. В тях няма нищо изненадващо. Дюшам е починал вследствие на масирани вътрешни наранявания, причинени от падането. Счупени са няколко фарингитни кости, но не самото обесване е причинило смъртта: гръбначният стълб не е бил прекъснат и няма белези на задушаване. И тук е първият от многото съдбоносни моменти. Въжето е било прерязало едва ли не предварително с нещо много остро. Убиецът е искал то да се скъса по време на обесването.

Д’Агоста изстина. Моят пра-пра-чичо е бил убит по съвсем същия начин…

— Дюшам първоначално е бил обезсилен в апартамента, а след това — вързан. Има охлузвания по лявото слепоочие, но самата глава е толкова силно разбита при падането, че не можем да бъдем сигурни какво точно е причинило всичката тази кръв в апартамента. Вземи това: раната от охлузването е била почистена и превързана, както изглежда, от убиеца.

— Да-а-а… — Вълна от емоции заля Д’Агоста. А не можеше да каже нищо на Хейуърд.

— След това извършителят е избутал едно дълго бюро до стената, убедил е Дюшам да се качи на него и го е накарал да скочи през прозореца.

— По своя воля?

Хейуърд кимна.

— С вързани зад гърба ръце и примка на шията.

— Някой забелязал ли е убиеца? — Д’Агоста усети стягане в гърдите; знаеше много добре кой е убиецът, но все още не можеше да й го каже. Премълчаването се оказа неочаквано трудно.

— Никой в сградата не е забелязал нещо необичайно. Има само едно възможно място за наблюдение — от охранителната камера в приземния етаж. Кадър на мъж с дъждобран, сниман в гръб. Висок, слаб. Разполагаме с дигитално увеличения образ, но техниците не вярват, че е използваем. Мъжът е знаел, че има камери и е внимавал да остава извън обсега им. — Тя допи кафето си и си наля втора чаша. — Огледахме документите на жертвата, ателието му, търсихме някакъв мотив — продължи тя. — Нищо. След това използвахме мобилния му телефон и звъняхме на негови приятели и познати. Никой от тези, с които говорихме, не можеше да повярва… А, има едно странно съвпадение. Дюшам е познавал агент Пендъргаст.

Д’Агоста замръзна Не знаеше какво да каже, как да реагира. Някакси не можеше да играе пред Лора Хейуърд. Усети, че върху лицето му избива червенина.

— Изглежда са били приятели. Адресът на Пендъргаст в Дакота беше записан в телефона. Според органайзера му двамата са обядвали заедно три пъти през последната година, винаги на 21-и. Колко лошо, че Пендъргаст не може да участва в този случай. Мисля си, че в момента бих приела дори неговата помощ.

Внезапно спря, уловила изражението на Д’Агоста.

— О, Вини — каза тя и протегна ръка през масата, за да улови неговата — Съжалявам. Беше нетактично от моя страна.

Думите й го накараха да се почувства още по-зле.

— Може би това е престъплението, за което Пендъргаст ме предупреждаваше в бележката си.

Хейуърд бавно измъкна ръката си.

— Моля?

— Ами-и-и-и… — заекна Д’Агоста — Диоген мрази брат си. Може би е планирал да му отмъсти, като убие приятелите му.