Дъглас Престън - Ден на гнева

Спомена за „пълно време“. Колко точно е дълго това?

Ще бъдат брой години, равни на десет факториела, повдигнати на степен десет факториела, повдигнато на степен десет факториела, повдигнато на степен десет факториела, това степенно съотношение повторено 10 на 83-та брой пъти, а полученото в резултат число, повдигнато на собствената си факториелна степен 10 на 47-ма пъти като по-горе. С помощта на вашия математически запис това число — първото божествено число е:

Това е продължителността на времето в години, което ще е нужно на вселената да се осмисли в окончателното състояние, да стигне до окончателния отговор.

Това е абсурдно голямо число!

Просто капка в огромния океан на безкрая.

А къде е ролята на морала, на нравствеността в тази твоя прекрасна нова вселена? Или на спасението и на опрощаването на греховете?

Пак повтарям: отделеността е само илюзия. Човешките същества са като клетките в тялото. Клетките умират, но тялото продължава да живее. Омразата, жестокостта, войната и геноцидът приличат повече на автоимунни заболявания в резултат от така нареченото от вас „зло“. Тази представа за свързаност, която ви предлагам, осигурява богато нравствено поле за действие, в което алтруизмът, състраданието и взаимната отговорност играят основна роля. Съдбата ви е една и съща. Човешките същества или ще се съхранят заедно, или ще умрат поотделно. Никой не може да бъде спасен, защото никой не е изгубен. Никой не е опростен, защото никой не е обвинен.

Ами обещаният от Бога по-добър свят?

Различните ви представи за рая са удивително глупави.

Извинявай, но спасението е всичко друго, но не и глупаво.

Представата за духовна пълнота, която ви предлагам, е неизмеримо по-велика от който и да е рай, мечтан на земята.

Ами душата? Отричаш ли съществуването на безсмъртна душа?

Информацията никога не се губи. След смъртта на тялото информацията, създадена от настоящия живот, се променя по форма и структури, но никога не се губи. Смъртта е информационен преход. Не се страхувайте от нея.

Губим ли самоличността си след смъртта?

Не скърбете за загубата. От това силно чувство за индивидуалност, което е толкова необходимо за еволюцията, произтичат много от качествата, които неизбежно съпътстват човешкото съществуване: добри и лоши — страх, болка, страдание и самота, а също и любов, щастие и състрадание. Ето защо трябва да избягате от биохимическото си съществуване. Когато се освободите от тиранията на плътта, ще вземете със себе си доброто — любовта, щастието, състраданието и алтруизма. И ще оставите лошото.

Не ме въодушевява особено мисълта, че малките квантови флуктуации, предизвикани от съществуването ми, ще ми осигурят безсмъртие.

Би трябвало да намериш голяма утеха в този възглед за живота. Информацията във вселената не може да бъде унищожена. Нито една стъпка, нито един спомен, нито една мъка в живота ти не е забравена. Ти като индивид ще изчезнеш в бурята на времето, молекулите ти ще се пръснат. Но кой си бил, какво си правил, как си живял завинаги ще остане част от вселенската информация.

Извинявай, но това ми звучи твърде механично, твърде бездушно — да се говори за съществуването като за „информация“.

Наречи го мечтание, ако предпочиташ, или желание, воля, мислене. Всичко, което виждаш, е част от невъобразимо грамадна и красива обработка на информацията — от първите изговорени от бебето думи до колапса на звезда в черна дупка. Вселената ни е величествено обработване на информация, което като се започне от един-единствен много прост атом, протича тринайсет милиарда години. Вие сте едва в началото на приключението! Когато намерите начин да прехвърлите собствения си ограничен от плътта мисловен процес върху други естествени квантови системи, ще започнете да контролирате обработването на информацията. Ще започнете да проумявате нейната красота и съвършенство.

Ако всичко е обработка на информация, тогава какво е предназначението на интелекта? На разума?

Интелектът съществува навсякъде около нас, дори в неживите процеси. Една гръмотевична буря е много по-сложна обработка на информация, отколкото е човешкият ум. Тя е по свой собствен начин интелигентна.

Гръмотевичната буря няма съзнание. Човешкият ум осъзнава личността. Той е съзнателен. Това е разликата и тя съвсем не е незначителна.