Дъглас Престън - Ден на гнева

А отгоре на всичко бе загинал като истински вярващ.

— Уайман, ако изобщо си ме обичал някога — каза Кейт, — повярвай и се присъедини към нас. Свършено е с християнството. — Тя размаха срещу него компютърната разпечатка. — Как е възможно да не вярваш в това след всичко, което преживяхме?

Той поклати глава, неспособен да отговори. Разпалеността й го изпълни със завист. Колко прекрасно би било, ако можеше да сподели тази вяра.

— Можем да го направим — стисна ръцете му тя. — Скъсай с миналото си. Избери новия живот с мен.

Форд сведе глава.

— Не — тихо каза той.

— Все още можеш да се опиташ да повярваш. С течение на времето ще видиш светлината. Науката е новата истина — отговорът на големите въпроси, дори на най-големите. Не обръщай гръб на това. Не обръщай гръб на мен!

— Тръгвам си.

— Къде?

— Ще взема един кон и ще отида до Кау Спрингс и ще намеря някого от националната гвардия. Ще им кажа, че рано са ме отделили от останалите и че нямам представа къде се намирате. Не се тревожи — ще стигнеш до Флагстаф.

— Каза, че ме обичаш и ще останеш с мен. Обеща ми.

Той се наведе и я целуна съвсем леко по челото:

— Сбогом, Кейт… И Бог да те благослови.

Уайман Форд седеше в ресторантчето на Мани Бъкхорн в Сан Антонио, Ню Мексико, ядеше хамбургер със зелено чили и гледаше телевизора зад бара. Беше минал месец от пресконференцията във Флагстаф, която бе наелектризирала света.

След като докладва във Вашингтон на Локууд и безсрамно изопачи историята, за да подкрепи новата митология, той бе заминал с джипа си в Ню Мексико. Прекара няколко седмици на палатка в каньоните на север от Абикуи, сам и размишлявайки над случилото се.

Изабела бе унищожена, Червеното плато се бе превърнало в опожарен и димящ лунен пейзаж. Стотици бяха измрели или бяха изчезнали по време на пожарищата. В крайна сметка ФБР бе идентифицирало тялото на Ръсел Еди съгласно ДНК данни и зъбния му картон, и бяха обявили вярващия в Страшния съд пастор за подстрекател.

Вече и бездруго превърнала се в медиен спектакъл, след пресконференцията във Флагстаф историята на Червеното плато достигна невероятни мащаби.

Това бе най-прочутата история през последните две хиляди години, вещаеха познавачите.

Четири века бяха нужни на християнството да завладее Римската империя. Новата религия — която привържениците й наричаха Търсенето — обходи Съединените щати за четири дни. Световната мрежа се оказа предпочитаното средство за разпространение на новата вяра — като че ли интернет бе създаден изцяло с цел нейното разпространение.

Форд погледна часовника си. Беше дванайсет без петнайсет и след петнайсет минути половината свят, включително клиентите в „Мани Бъкхорнс“ щяха да наблюдават Събитието, излъчвано на живо от ранчото, собственост на един интернет-милиардер близо до Дюранго в Колорадо.

Звукът на телевизора бе намален и Форд се напрягаше, за да чува. Зад водещия поставена високо камера показваше бързо растящата и смайващо многобройна тълпа, която според телевизионния канал беше три милиона човека. Колкото и да бе многочислена, тълпата изпълваше прерията докъдето поглед стигаше, а увенчаните със сняг върхове на планината Сан Хуан се оказаха живописен фон.

През последния месец Форд доста бе размишлявал. Беше си дал сметка за бляскавия ум на Хейзълиъс. Бедствието на червеното плато бе създало религията и бе превърнало самия него в прочут пророк и мъченик на движението. Червеното плато, огненото жертвоприношение на Хейзълиъс и трагичната му трансцендентност се бяха превърнали в мит и в легенда — история като тази за Буда, за Кришна, за Медина и Мохамед, за непорочното зачатие, за Тайната вечеря, за разпятието и за възкресението. Хейзълиъс и историята за Изабела не се отличаваха от тях, това бе история, която вярващите можеха да споделят, история, която оживяваше вярата им и им казваше кои са и защо са тук.

Тя се превърна в една от най-великите истории, разказвани някога.

Хейзълиъс се беше справил блестящо. Беше прав за своето мъченичество, за огненото си превъплъщение, което бе завладяло общественото съзнание — въображението нямаше равно на себе си. След смъртта си той се бе превърнал в нравствена сила, в страховит пророк и в духовен водач.

Наближаваше обяд и барманът увеличи звука на телевизора. Обедните клиенти в бара — шофьори на камиони, местни фермери, неколцина туристи — прехласнато зяпнаха телевизора.