— Не! — Той се опита да се изправи, вкопчи се в парапета на фалшборда и започна да се придърпва напред. Лодката се беше наклонила почти на деветдесет градуса и продължаваше да залита настрани, обръщайки широката си страна към морето. Строу отново завъртя щурвала, опитвайки се да го събори на пода. Но Бър се държеше здраво за парапета и успя да се изправи въпреки клатещата се палуба, да извади пистолета и да го насочи към Строу. Готвеше се да стреля, когато чу нов звук — рев на двигател — и се обърна тъкмо навреме, за да види плашещата гледка. Една лодка внезапно се материализира в бурята и се устреми с пълна скорост към него, блестящият й стоманен кил пореше черното море, отхвърляйки вода на всички страни. А на носа, вкопчена в парапета, като фигура, излязла от ада, стоеше девойката. Той отстъпи назад, опитвайки се отчаяно да се скрие, но в същия миг Строу завъртя лодката на другата страна, събаряйки го отново на палубата, и пое курс към сблъсък. Изгубил равновесие, вкопчен с едната си ръка в парапета, на Бър не му оставаше нищо друго освен да насочи пистолета и да натисне спусъка веднъж, два, три, четири пъти…
С оглушителен трясък на разтрошаващо се фибростъкло лодката се вряза във фалшборда, прегази го и се изкачи на палубата; Бър направи едно последно усилие да се отмести от пътя й, но безуспешно. Килът го блъсна в гърдите и го отметна встрани със силно хрущене на кости. Почувства се така, сякаш ребрата му се бяха забили в гръбначния стълб, излетя във въздуха като парцалена кукла и падна право в бушуващата вода, потъвайки безпомощно в черните, студени, смазващи дълбини.
Аби видя как тялото излетя във въздуха, после цопна във водата и изчезна. Силният сблъсък я отхвърли напред върху огънатия парапет и тя едва не се преметна през него. Джаки рязко даде на заден ход, водата забълбука около кърмата и Аби се вкопчи здраво, докато „Марея“ не спря съвсем, килна се на една страна и едва не се преобърна; след няколко ужасяващи минути лодката се изправи. Аби нямаше възможност да скочи на палубата на другата лодка. Сблъсъкът я беше тласнал назад, където една грамадна вълна я подхвана и я запрати върху скалите с оглушителен трясък. Ужасена, Аби гледаше как баща й се опитва да се освободи от белезниците, които го приковаваха към кормилото.
Без да чака заповеди, Джаки подкара „Марея“ напред и я доближи до натрошената кърма на другата лодка.
— Татко! — Хванала клещите секачи, Аби се засили, прескочи носа и се озова на кърмата. Приближаващата вълна отново лашна лодката към скалите, запращайки я надолу към бързо пълнещата се с вода кърма. Аби се вкопчи в счупения парапет и се изправи, опитвайки се да запази равновесие върху олюляващата се, хлъзгава палуба. Поредната светкавица озари сцената с призрачна светлина, последвана от гръмотевичен трясък. Тя се приближи, залитайки, към рулевата каюта. Баща й стоеше вътре, все още прикован към кормилото.
— Татко!
— Аби!
От мрака се появи шеметна вълна, която се издигна като планина над лодката. Аби обгърна с двете си ръце парапета, стискайки здраво клещите, а вълната се стовари върху тях, запрати лодката към скалната стена и смаза рулевата кабина като яйчена черупка. Затисната от тоновете вода, Аби се бореше за живота си, опитвайки се да не бъде повлечена от водовъртежа. След известно време, което й се стори като цяла вечност, водата се оттече и тя се озова на повърхността, борейки се за глътка въздух. Лодката беше пълна развалина, лежеше на една страна, корпусът й беше разцепен, шпангоутите й стърчаха навън, рулевата каюта беше на парчета — а кормилото беше под вода. Баща й не се виждаше никакъв.
Със свръхчовешко усилие тя се вкопчи в парапета и се издърпа към натрошената каюта. Лодката потъваше бързо и всичко беше под вода.
— Татко! — изкрещя тя. — Татко!
Поредната вълна блъсна лодката, запрати я с всичка сила върху остатъците от рулевата кабина, измъкна клещите от ръцете й и те изчезнаха в черната вода.
Аби си пое дълбоко дъх и се гмурна, отворила широко очи под водата. В мъгливата турбуленция тя забеляза един ритащ крак, една ръка — баща й. Все още прикован към кормилото. Под водата.
„Клещите секачи!“
Тя плесна с крака и се гмурна към дъното на преобърнатата лоцманска каюта, отчаяно търсейки завлечените от водата клещи. Слабата светлина от прожекторите на „Марея“ й осигуряваше достатъчно осветление, за да може да вижда. Ръбестите подводни скали стържеха и трошаха долната част на рулевата кабина, но под нея се забелязваше само тъмно пространство — клещите бяха потънали в бездната. Водата беше пълна с отломки, от потрошения двигател пръскаше масло, от което почти нищо не се виждаше. Това беше краят; без клещите баща й нямаше никакъв шанс. Тя не можеше да издържа повече под водата, излезе на повърхността и си пое си дълбоко въздух с безумната надежда, че ще успее да се гмурне до дъното и да ги намери.
Читать дальше