Дъглас Престън - Сблъсък

— Това са фантазии — отвърна Чодри и се засмя. — Защо изобщо го слушаме?

Внезапно Марджъри Ланг се обади:

— Аз му вярвам. Вярвам , че доктор Чодри е виновен.

— Какво? Марджъри, да не си си изгубила ума?

Тя се обърна към него.

— Никога няма да забравя какво каза за Пакистан, Индия и Китай. Онази нощ? — Тя се изчерви. — Онази нощ, която прекарахме заедно? Каза, че съдбата на Пакистан е да стане световна технологична сила. Че с Щатите е свършено, че те са разглезени от богатствата, материализма и лесния живот, че сме изгубили етичността в работата си, че образователната ни система се срива. Никога няма да забравя думите ти, че Китай и Индия са твърде корумпирани и ще загубят надпреварата в полза на Пакистан.

— Пакистан ли? — възкликна Локууд. — Но аз си мислех, че доктор Чодри е от Индия.

Ланг се обърна към него.

— От Кашмир е. Разликата е огромна.

Чодри запази мрачно мълчание.

— Знам как става това — продължи Ланг. — И на мен ми се е случвало. Някои от китайските ми колеги пускат по някой намек. Те си мислят, че след като съм етническа китайка, напълно нормално е да им предавам информация, която да подпомогне космическата им програма. Това силно ме измъчва. Защото аз съм американка. Никога не бих постъпила така. Но ти — знам какво ми каза онази нощ. Знам какво си мислиш. Ти си предавал информация на Пакистан.

— Не е ставало въпрос за пари — каза Форд, — а за нещо много по-дълбоко. Патриотизъм, може би, или религия. Това е най-великото откритие за всички времена, то изкушава да сложите ръцете си върху него, да го притежавате. Кой знае какви технологии могат да се извлекат от една извънземна машина — най-вече оръжия? И когато твърдият диск с всичката информация изчезва от ЛРД, пред вас се разкрива възможност. Знаех си, че къртицата трябва да е в тази стая. Затова заложих малък капан. С паролата. И виж ти кой се хвана.

— Приключихте ли? — попита хладнокръвно Чодри.

Форд се огледа, срещайки скептичните лица на останалите.

— Гледай ти, каква история — каза Чодри. — Има само един проблем: всичко това е хипотеза. Вярно, че се заиграх с Марджъри, но кой в ЛРД не е. Лоша преценка. Но не съм шпионин.

— Така ли? — каза Ланг. — Тогава защо Фрийман ми каза, че точно преди да го уволнят, си му поискал цялостния анализ на гама-лъчите? Получаваш го и на следващия ден му казваш, че ако продължава да се занимава с тях, ще го уволниш? Защо правеше всичко възможно да попречиш на всички в ЛРД да се запознаят отблизо с тези данни? Накара Дирквайлер да уволни Корсо, точно защото той се беше заинтересувал от гама-излъчването.

На лицето на Дирквайлер се изписа разбиране.

— Точно така. И след това ми поиска всички анализи на гама-лъчите, които беше направил Корсо. Зачудих се защо така внезапно се заинтересува от тях.

— Това са абсолютни глупости — каза Чодри. — Нищо не си спомням за това.

— Беше само преди седмица.

— Няма да търпя подобни безумни обвинения!

Форд вдигна листчето с паролата и леко го развя.

— Можехте просто да ми го поискате. Но не го направихте. Откраднахте го. Защо?

— Казах ви, от гледна точна на безопасността. Бяхте го оставили в джоба си.

— Онази нощ ме попита няколко пъти — обади се Ланг, — какво ми е казал Фрийман за гама-лъчите ? — Тя млъкна, след което го посочи с треперещ пръст. — Ти… си убиец .

— Пакистан? — най-после се обади Локууд. — Но това е изостанала страна. За какво им е такава информация? Те нямат космическа програма, нямат наука, нямат нищо.

— Разрешете ми да не се съглася с вас — отвърна Чодри с леден тон. — Ние сме страната на Абдул Кадир Хан, един от най-великите учени, живели на тая земя. Имаме атомна бомба, ракети с голям обсег на действие, обогатяваме уран. Но най-важното, Бог е на наша страна. Всичко, което се случва, е съдба, която е другата дума за Божия план. Онези, които смятат, че могат да повлияят на истинския курс на събитията, се заблуждават. Айнщайн го е наричал етернализъм. Ние го наричаме съдба. Питам ви, кой е по-могъщ от Аллах?

Майкълсън махна с ръка.

— Сложете му белезници.

Чодри протегна ръце и ги кръстоса на китките. Лицето му се изкриви в усмивка.

— Моля, заповядайте.

Докато му слагаха белезниците, Чодри продължи с тих глас.

— Вече няма никакво значение. Вие сте свършени като страна и го знаете. Ние сме чисти и Бог е на наша страна. В дългосрочен план ние ще надделеем. Помнете ми думите: бъдещето принадлежи на Пакистан. Ние ще победим Индия с Божията воля и ще възвестим новата епоха на нашия триумф, който ще удиви света.