— Все още не съм го измислила.
Джаки се изсмя.
— Наистина си голямо куку, да знаеш. Голям късмет ще е да стигнем до пристанище в тая буря. А ти искаш да прекосим целия залив Мъсконгъс, само за да изпратим някакво съобщение? Не може ли да почака до утре?
— Нямаме представа колко време ще изчака оръжието, преди да стреля отново. Освен това нещо ми подсказва, че следващият изстрел ще бъде краят.
— Откъде една извънземна машина ще знае английски?
— Който е могъл да построи това, едва ли има езиков проблем. Освен това машината е подслушвала нашите радиочестоти поне от два месеца, откакто се е събудила.
— Щом е толкова напреднала, обади й се по радиостанцията.
— Стига, Джаки, дръж се сериозно. Дори и да успее да различи нашето обаждане сред милиарди други, едва ли ще го приеме като официално. Трябва ни силен, мощен сигнал, който да достигне до нея с ясно послание. Нещо, което да бъде прието като официална връзка със Земята.
Баща й се обърна към нея.
— Защо не оставим правителството да си свърши работата?
— Първо, те отказват да го приемат — отвърна Аби. — Или ще започнат да провеждат безкрайни съвещания, или направо ще стрелят в него. И в двата случая сме мъртви. На всичкото отгоре смятам, че ЦРУ се опитва да ни убие. Дори Форд се страхува от тях. Сега можем да разчитаме само на себе си — и веднага трябва да направим нещо по въпроса .
— За да стигнем до Кроу, трябва да преминем буйното течение край остров Рип и след това да прекосим три мили в открито море — каза баща й. — Никога няма да успеем в тази буря.
— Трябва да успеем.
— И според теб щом стигнем дотам — продължи Джаки, — ще влезем вътре с валсова стъпка и ще им кажем: „Хей, може ли да ви вземем оборудването на заем, за да се обадим на едни извънземни на Марс?“
— Ще ги принудим насила, ако е необходимо.
— С какво? С абордажна кука?
Аби я погледна.
— Джаки, ти въобще не схващаш, нали? Нападат Земята. Ние може би сме единствените, които го знаят.
— Майната му — каза Джаки. — Да гласуваме. — Тя погледна към Строу. — Какво ще кажеш? Аз съм „за“ да тръгнем към Вайнълхевън.
Аби погледна към баща си, бледите му очи бяха кървясали, от брадата му се стичаше вода. Той я погледна в отговор.
— Аби, сигурна ли си в това?
— Не съвсем.
— Просто си стигнала до този извод, базирайки се на знанията си?
— Да.
— Не ми звучи твърде нормално.
— Така си е. Но не са измислици. Моля те, татко, повярвай ми… поне този път.
Той помълча доста време, след което кимна и се обърна към Джаки.
— Отиваме на остров Кроу. Джаки, ти ще застанеш на радиолокатора. Аби, ти си навигатор. Аз поемам щурвала.
Без да се помайва, Строу увеличи оборотите, завъртя кормилото и подкара лодката към бурята.
— Дръжте се — каза той.
Щом напусна сравнително спокойните води зад Палавника, лодката веднага беше повлечена от бушуващите вълни, дъждът шибаше по прозорците, пяна се носеше из въздуха.
Вятърът вече духаше от изток и вълните ги връхлитаха откъм кърмата, тласкайки лодката напред и леко встрани. Баща й се бореше с въртеливото движение, увеличавайки и намалявайки скоростта. Всяка следваща вълна се издигаше под лодката, надигаше носа й нагоре, а баща й увеличаваше скоростта, опитвайки се да попречи на стоварващите се върху кърмата вълни да я потопят под водата. Щом вълната преминеше, лодката се връщаше леко назад в браздата и вирваше нос в очакване на следващата вълна. Управлявана от вещата ръка на баща й, лодката започна да се движи ритмично и предсказуемостта на движенията им донесе леко чувство на увереност. Аби наблюдаваше движението им напред в залива и когато най-накрая навлязоха в защитените води на пролива Масъл ридж, водата осезаемо се успокои.
— Аби — каза баща й, — провери предната помпа. Отчитам непрекъснато изпомпване.
— Отивам.
Тя слезе по стълбите към кабината, отвори люка и надникна вътре, светейки си с фенерче и видя вода. Освети навсякъде и забеляза, че нивото на водата е много над превключвателя на автоматичната помпа.
Тя се наведе още по-навътре и бръкна в тъмната вода, опипвайки корпуса отвътре. Пръстите й напипаха една пукнатина и тя усети как през нея навлиза вода. Процепът не беше много широк, но беше дълъг и по-лошото беше, че движението на лодката го разширяваше все повече. Водата в трюма се повишаваше постоянно, въпреки непрекъснатата работа на помпата.
Тя се върна обратно.
Читать дальше