Дъглас Престън - Сблъсък

Здесь есть возможность читать онлайн «Дъглас Престън - Сблъсък» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ергон, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сблъсък: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сблъсък»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Уаймън Форд е изпратен на тайна мисия в Камбоджа, за да открие местонахождението на мина, от която добиват странни скъпоценни камъни с изключителна красота и... изключително опасна радиация. Загадъчните камъни имат още по-загадъчна връзка с блестящия метерор, разцепил небето над Мейн и изчезнал необяснимо как, без да остави кратер след удара.
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват...
В същото време един учен се натъква на ниезяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват...
"Брилянтен... изпълнен с мащабни идеи, но дълбоко човечен, а също и дълбоко разтърсващ трилър."
Лий Чайлд, New York Times bestselling author

Сблъсък — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сблъсък», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Все още не съм го измислила.

89.

Джаки се изсмя.

— Наистина си голямо куку, да знаеш. Голям късмет ще е да стигнем до пристанище в тая буря. А ти искаш да прекосим целия залив Мъсконгъс, само за да изпратим някакво съобщение? Не може ли да почака до утре?

— Нямаме представа колко време ще изчака оръжието, преди да стреля отново. Освен това нещо ми подсказва, че следващият изстрел ще бъде краят.

— Откъде една извънземна машина ще знае английски?

— Който е могъл да построи това, едва ли има езиков проблем. Освен това машината е подслушвала нашите радиочестоти поне от два месеца, откакто се е събудила.

— Щом е толкова напреднала, обади й се по радиостанцията.

— Стига, Джаки, дръж се сериозно. Дори и да успее да различи нашето обаждане сред милиарди други, едва ли ще го приеме като официално. Трябва ни силен, мощен сигнал, който да достигне до нея с ясно послание. Нещо, което да бъде прието като официална връзка със Земята.

Баща й се обърна към нея.

— Защо не оставим правителството да си свърши работата?

— Първо, те отказват да го приемат — отвърна Аби. — Или ще започнат да провеждат безкрайни съвещания, или направо ще стрелят в него. И в двата случая сме мъртви. На всичкото отгоре смятам, че ЦРУ се опитва да ни убие. Дори Форд се страхува от тях. Сега можем да разчитаме само на себе си — и веднага трябва да направим нещо по въпроса .

— За да стигнем до Кроу, трябва да преминем буйното течение край остров Рип и след това да прекосим три мили в открито море — каза баща й. — Никога няма да успеем в тази буря.

Трябва да успеем.

— И според теб щом стигнем дотам — продължи Джаки, — ще влезем вътре с валсова стъпка и ще им кажем: „Хей, може ли да ви вземем оборудването на заем, за да се обадим на едни извънземни на Марс?“

— Ще ги принудим насила, ако е необходимо.

— С какво? С абордажна кука?

Аби я погледна.

— Джаки, ти въобще не схващаш, нали? Нападат Земята. Ние може би сме единствените, които го знаят.

— Майната му — каза Джаки. — Да гласуваме. — Тя погледна към Строу. — Какво ще кажеш? Аз съм „за“ да тръгнем към Вайнълхевън.

Аби погледна към баща си, бледите му очи бяха кървясали, от брадата му се стичаше вода. Той я погледна в отговор.

— Аби, сигурна ли си в това?

— Не съвсем.

— Просто си стигнала до този извод, базирайки се на знанията си?

— Да.

— Не ми звучи твърде нормално.

— Така си е. Но не са измислици. Моля те, татко, повярвай ми… поне този път.

Той помълча доста време, след което кимна и се обърна към Джаки.

— Отиваме на остров Кроу. Джаки, ти ще застанеш на радиолокатора. Аби, ти си навигатор. Аз поемам щурвала.

90.

Без да се помайва, Строу увеличи оборотите, завъртя кормилото и подкара лодката към бурята.

— Дръжте се — каза той.

Щом напусна сравнително спокойните води зад Палавника, лодката веднага беше повлечена от бушуващите вълни, дъждът шибаше по прозорците, пяна се носеше из въздуха.

Вятърът вече духаше от изток и вълните ги връхлитаха откъм кърмата, тласкайки лодката напред и леко встрани. Баща й се бореше с въртеливото движение, увеличавайки и намалявайки скоростта. Всяка следваща вълна се издигаше под лодката, надигаше носа й нагоре, а баща й увеличаваше скоростта, опитвайки се да попречи на стоварващите се върху кърмата вълни да я потопят под водата. Щом вълната преминеше, лодката се връщаше леко назад в браздата и вирваше нос в очакване на следващата вълна. Управлявана от вещата ръка на баща й, лодката започна да се движи ритмично и предсказуемостта на движенията им донесе леко чувство на увереност. Аби наблюдаваше движението им напред в залива и когато най-накрая навлязоха в защитените води на пролива Масъл ридж, водата осезаемо се успокои.

— Аби — каза баща й, — провери предната помпа. Отчитам непрекъснато изпомпване.

— Отивам.

Тя слезе по стълбите към кабината, отвори люка и надникна вътре, светейки си с фенерче и видя вода. Освети навсякъде и забеляза, че нивото на водата е много над превключвателя на автоматичната помпа.

Тя се наведе още по-навътре и бръкна в тъмната вода, опипвайки корпуса отвътре. Пръстите й напипаха една пукнатина и тя усети как през нея навлиза вода. Процепът не беше много широк, но беше дълъг и по-лошото беше, че движението на лодката го разширяваше все повече. Водата в трюма се повишаваше постоянно, въпреки непрекъснатата работа на помпата.

Тя се върна обратно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сблъсък»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сблъсък» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дъглас Престън - Белият огън
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Трупът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Мечът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Проектът Кракен
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Ден на гнева
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Вуду
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Златото на Кивира
Дъглас Престън
Отзывы о книге «Сблъсък»

Обсуждение, отзывы о книге «Сблъсък» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x