Дъглас Престън - Сблъсък

Строу закопча лявата си китка за стоманения щурвал. Бър пристъпи към него, провери дали белезниците наистина са заключени и хвърли ключа в морето.

— Карай право към рифа. Ако опиташ някакви номера, ще те убия. А след това ще убия и дъщеря ти.

Лодката се издигна върху следващата вълна и небето беше разкъсано от ярка светкавица, която за кратко освети водата, последвана от ужасяващ гръм.

Бър се приготви за удар при вида на новата вълна, която се издигаше над тях. Ловецът на омари не каза нищо, просто държеше мрачно кормилото, обърнал лице към тъмната водна стена.

Тишината беше нарушена от слабо поскръцване на колела — дежурният офицер влезе, бутайки пред себе количка с кафе.

— Каза, че в седем трябва да представиш препоръките си на президента — каза Форд. — Какви са възможностите?

Локууд разпери ръце.

— Доктор Чодри?

Чодри се почеса по фино оформената скула.

— Имаме дузина сателити, които обикалят Марс. Възнамерявахме да им дадем нова задача — да намерят източника на тези атаки. Но сега вие разполагате с координатите.

— Да — отвърна Майкълсън, — така ще можем да използваме един или повече сателити като оръжия, да ги разбием в извънземното оръжие с висока скорост.

Чодри поклати глава.

— Ефектът ще е като да хвърлите яйце срещу танк.

— Вариант две — каза Майкълсън, навеждайки се напред, — е да ги обстреляме с ядрени оръжия.

— Следващият прозорец за такава атака ще бъде най-малко след шест месеца — отвърна Чодри, — а самото пътуване до Марс ще продължи повече от година.

— Ядрената атака е единственото ни ефективно нападение — каза председателят на Обединения комитет на началник-щабовете.

Чодри се обърна към него, очевидно подновявайки някакъв стар, незавършен спор.

— Адмирале, съмнявам се, че извънземното оръжие ще си стои там и ще чака да го взривите.

— Мога ли да ви напомня, че оперативната дума е „машина“. Всъщност ние все още не сме съвсем сигурни, че това е оръжие — каза Локууд.

— Направо си е проклето оръжие — каза Майкълсън. — Ето как можем да се справим с него: приближаваме се откъм задната страна на Деймос, монтираме една бойна глава и я взривяваме така, че да нарушим орбитата му и да го запратим върху повърхността на планетата. Това е начинът.

Чодри заговори тихо.

— Моите уважения, генерале, но това оръжие със сигурност има сензори, които ще го предупредят за всяко приближаване. Този артефакт е творение на изключително развита технологична цивилизация. Наистина съм поразен, че вие, хора, искате да го гръмнете с ядрена бомба.

— Никой не предлага да го гърмим — каза Майкълсън. — Ние ще го изпарим.

— Събрали сме се тук като комитет от хлебарки, които обсъждат как да убият унищожителя на хлебарки — рече Чодри. — Всички военни предложения са безполезни — и изключително опасни — и колкото по-бързо приемем това, толкова по-добре.

В стаята се възцари напрегнато мълчание. Ставаше все по-горещо. Форд използва възможността да съблече сакото си и небрежно го метна на облегалката на стола. „Стръвта“, помисли си той. „Как се хваща риба. Или къртица, какъвто беше случаят.“

„Марея II“ се издигна върху поредната ужасяващо голяма вълна и през поройния дъжд Аби успя да зърне бялата разпенена повърхност. Според четеца на карти те се намираха само на няколкостотин ярда от първата от трите огромни скали.

— Там! Пред нас!

— Видях — каза спокойно Джаки, насочвайки носа на лодката срещу вятъра. — Настъпвам откъм подветрената страна.

Аби беше поразена от „капитанската“ страна на Джаки, която беше толкова различна от момичешката й същност. Вълнението продължаваше, но непрекъснато променящият посоката си вятър беше отслабнал значително. Докато лодката се издигаше и смъкваше, Аби видя разпененото море в основата на скалите, някои от вълните достигаха до двайсет фута и дори повече, разбиваха се с рев в скалите и пръскаха пяна на всички страни.

— Така — каза Джаки, подкарвайки лодката в бавен, стегнат кръг. — Какъв е планът?

— Аз… — Аби се поколеба. — Ще се престорим, че се предаваме. Той ще ни вземе на борда на лодката си и тогава ще изчакаме удобния момент.

Джаки се втренчи в нея.

— Ти на това план ли му викаш?

— Какво друго можем да направим?

— Той ще ни убие, бум-бум ! И край. Няма да имаме време да чакаме удобния момент. И въобще не се заблуждавай, че ще пусне баща ти. Аби, искам да го спасим, но не искам да жертвам собствения си живот. Разбираш ли?