Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Замисли се. Повечето така наречени охранителни системи всъщност бяха ментета — куп скъпи електронни боклуци, нацвъкани хаотично, без мисъл за изграждане на координирана мрежа. Един от най-лошите му навици, който му разваляше удоволствието от посещението на музеи, беше склонността му да анализира начините, по които може да ги ограби. Безжични предаватели, сензори за вибрации и движение, безконтактни инфрачервени детектори, ултразвук — всичко това се виждаше с просто око.

Поклати глава почти със съжаление. Полицейският гараж не беше предизвикателство — абсолютно никакво.

В три през нощта Гедеон Крю бавно вървеше по Браун Плейс, като леко лъкатушеше и си мърмореше под нос. Носеше торбести дънки и тънък блузон с лика на Каб Калоуей — страхотен детайл според него, — чиято качулка почти изцяло скриваше лицето му. Фалшивото шкембе, което беше купил от един магазин за театрален реквизит, тежеше на корема му и го спарваше — и притискаше пъхнатия под пояса му колт към кожата му.

С препъване се качи на отсрещния тротоар и продължи по Сто трийсет и втора към Пъласки Парк покрай оградата на полицейския гараж. Уличните лампи обливаха всичко в жълта като урина светлина, а охранителните прожектори около гаража вливаха яркобелите си лъчи в нея. В будката на портала нямаше никого, вратата беше затворена и заключена, спиралите бодлива тел върху телената мрежа лъщяха на светлината.

Оградата завиваше към стари железопътни релси, пресичащи тревясал изоставен паркинг, който се използваше като склад за бракувани ремаркета. Гедеон продължи нататък, като от време на време се озърташе, сякаш търсеше къде да се изпикае. Нямаше жива душа, ала Гедеон беше сигурен, че охранителните камери записват всяко негово движение. Навярно не ги следяха в момента, но по-късно непременно щяха да проверят записите.

Залитна към оградата, смъкна си ципа, пусна вдигаща пара струя и се насочи към релсите. Отново се обърна, така че да не се вижда откъм улицата, приклекна, бръкна в джоба си и нахлузи на лицето си чорап. Долният край на мрежата беше прихванат с огънати парчета арматурна стомана за бетонната основа и не можеше да се надигне. Гедеон измъкна изпод широкия блузон ножица за тел, преряза долните брънки и продължи нагоре покрай един от стълбовете. Хвана отрязания край на мрежата и го огъна навътре. След няколко секунди вече бе в двора. Внимателно нагласи отрязаното парче мрежа така, че отворът да не се забелязва, и се огледа.

Складът имаше две огромни врати отпред и отзад, в които бяха вградени други, по-малки. Гедеон изтича до задната врата и както очакваше, откри клавиатура с цифри и малък дисплей за включване и изключване на алармата. В металната врата нямаше нито шпионка, нито прозорче.

Естествено, не знаеше кода за изключване на алармата. Вътре обаче имаше някой, който го знаеше — значи просто трябваше да го повика.

Почука на вратата и зачака.

Тишина.

Отново почука, по-силно.

— Ей!

Сега вече чу приближаващите се стъпки на охранителя.

— Кой е? — разнесе се безплътен глас.

— Полицаи Халси и Медина — високо и отривисто каза Гедеон. — Някакъв проблем ли има? В участъка се задейства безшумна аларма.

— Каква безшумна аларма? Никакъв проблем няма…

Гедеон зачака, докато охранителят въвеждаше кода от отсрещната страна. На външния дисплей цифрите се показваха само като звездички.

Щом вратата започна да се отваря, той отстъпи зад ъгъла и изтича до външния паркинг, който беше избрал за скривалище, покатери се върху камара смачкани коли и легна отгоре, вперил поглед в склада.

— Хей! — извика охранителят от прага на отворената врата. Озърташе се панически, но не смееше да излезе навън. — Къде сте? — Гласът му беше уплашен.

Гедеон чакаше.

Разнесе се вой на аларма — беше я задействал охранителят — и след пет минути пристигнаха патрулките, цели три. Шестте ченгета наизскачаха на тротоара.

Гедеон се усмихна. Колкото повече, толкова по-весело.

Започнаха да претърсват района — трима влязоха в склада, другите трима обиколиха паркинга. Естествено, повечето не бяха във форма и не се опитаха да се катерят по купчините. Докато ги наблюдаваше как шарят наоколо с фенерчетата си в продължение на повече от половин час, Гедеон се забавляваше, мислено възпроизвеждайки сложната басова линия от изпълнението на Сесил Тейлър, което беше слушал предишния следобед. Накрая полицаите огледаха оградата, ала както и предполагаше, не забелязаха грижливо замаскираната дупка.