Майкъл Конъли: Черната кутия

Наведе се да разгледа резето на слабата светлина. Помисли си дали да не се опита да разбие вратата с ритници, но дървото изглеждаше здраво. Ритниците само щяха да вдигнат шум.

Преди да слезе долу се огледа за нещо, което можеше да му помогне да избяга или да се отбранява. Инструмент, е който да откърти резето, та дори да е тояга. Вместо това намери нещо още по-полезно. Зад една редица разкъсани бали имаше ръждива вила.

Пусна вилата долу, като внимаваше да не падне върху тялото на Банкс, после слезе, взе я и отново затърси път за бягство. След като не откри, претършува дрехите на убития с надеждата, че може да носи джобно ножче или нещо подобно.

Не намери оръжие, но намери ключовете от форда — Дръмънд беше забравил да ги вземе.

Отиде при вратата и за пореден път я натисна, макар да знаеше, че няма да се отвори. Стоеше на няма и пет метра от колата си, ала не можеше да стигне до нея. Под кашоните с екипировка в багажника имаше друга кутия, която бе пренесъл от служебния си автомобил. Кутията с втория му пистолет. „Изюбър Ълтра Кери“ четирийсет и пети калибър, със седем патрона в пълнителя, плюс един в патронника за късмет.

— Мамка му — прошепна той.

Нямаше друг избор освен да чака. Трябваше да надвие двамата въоръжени мъже, когато дойдеха. Бош протегна ръка, натисна електрическия ключ и плевникът отново потъна в мрак. Сега разполагаше с вилата, тъмнината и елемента на изненада. И в крайна сметка реши, че шансовете му са прилични.

Не се наложи да чака дълго. Не повече от десет минути след като угаси светлината, чу стържене на метал в метал. Резето се плъзгаше, само че бавно, и Бош си помисли, че Дръмънд иска да го изненада.

Вратата плавно се отвори. Застаналият отстрани детектив видя мрака навън и усети нахлулия студен въздух. И едва различи един-единствен силует.

Вдигна вилата. Стоеше до електрическия ключ. Единият от двамата първо щеше да се насочи натам, за да включи лампата. Възнамеряваше да замахне от равнището на раменете си и да го прониже със зъбите. Обезврежда единия и взима пистолета му. И тогава силите щяха да се изравнят.

Ада самотната фигура не тръгна към ключа. Стоеше неподвижно на прага, сякаш изчакваше очите й да се приспособят към тъмнината. После направи три крачки напред. Бош се оказа неподготвен за това. Очакваше да тръгне към ключа — а сега беше прекалено далеч.

Изведнъж в плевника засия светлина, само че не отгоре. Влезлият носеше фенерче. И на Хари му се стори, че силуетът е женски.

Влезлият го подмина — държеше фенерчето е една ръка пред тялото си. Хари не виждаше лицето, но по ръста и походката можеше да прецени, че не е нито Дръмънд, нито Козгроув. И беше жена, определено.

Лъчът обиколи плевника, после рязко се насочи към трупа. Жената се втурна към него и освети лицето на убития. Банкс лежеше по гръб с широко отворени очи и ужасяваща рана на дясното слепоочие. Лявата му ръка беше изпъната под неестествен ъгъл към носещия стълб. Часовникът му лежеше в сламата до гредата.

Жената клекна до Банкс и плъзна лъча по тялото му. И в този момент най-после освети първо оръжието в другата си ръка, а после и лицето си. Бош отпусна вилата и излезе от укритието си.

— Детектив Менденхол.

Следователската се извъртя надясно и насочи пистолета към него. Той вдигна ръце. В едната все още държеше вилата.

— Аз съм.

Осъзна, че сигурно й прилича на някаква карикатура на прочутата картина „Американска готика“ с държащия вила фермер и жена му — само че без жената. Пусна вилата в сламата.

Менденхол отпусна оръжието и се изправи.

— Какво става тук, Бош?

Хари забеляза, че е забравила собственото си настояване за уважително обръщение. Вместо да отговори, той отиде до вратата и надникна навън. Виждаше светлините на шатото между дърветата, ала от Козгроув и Дръмънд нямаше и следа. Излезе навън, отиде при колата си и отвори багажника с дистанционното.

Менденхол го последва.

— Попитах какво става, детектив Бош!

Хари извади един от кашоните от багажника и го остави на земята.

— Говорете тихо. Какво правите тук? Заради докладната на О’Тул ли сте ме проследили толкова надалеч?

— Не точно.

— Тогава защо?

Бош извади пистолета и го провери.

— Исках да разбера нещо.

— Какво?

Хари прибра пистолета в кобура, извади резервен пълнител от кутията и го пъхна в джоба си.

— Какво правите. Нещо ми подсказваше, че не заминавате на почивка.

Той тихо затвори багажника и се огледа, за да се ориентира. После се обърна към Менденхол.