Майкъл Конъли - Черната кутия

На пет-шест метра от входа видяха мотор. Хари позна металносиния резервоар и каза:

— На Даулър е.

В къщата се чу нов изстрел. После още един.

— Закъсняхме.

Вратата беше отключена. Бош и Менденхол влязоха, като покриха ъглите от двете страни на касата. Озоваха се в кръгъл вестибюл, в който нямаше нищо друго освен масичка за ключове и поща — дебело овално стъкло върху еднометров кипарисов пън. Продължиха по главния коридор и първо провериха трапезарията е маса, достатъчно дълга, за да побере дванайсет души, после и дневната, която бе поне сто и осемдесет квадрата, с две камини на срещуположните стени. Върнаха се в коридора, който обикаляше величествено стълбище и продължаваше към по-малък заден коридор, водещ към кухнята. На пода лежеше кучето, което предишната нощ се бе затичало към Бош. Козмо. Простреляно зад лявото ухо.

В същия миг осветлението в кухнята угасна и Хари разбра какво ще се случи.

Залегни!

И се хвърли на пода зад трупа на кучето. На прага на кухнята се появи сянка и детективът видя барутните проблясъци преди да чуе гърмежите. Усети, че тялото на животното се разтърсва от куршуми, предназначени за него, и отговори на огъня — стреля четири пъти към кухнята. Разнесе се звън на разбито стъкло и трясък на нещо дървено. Някъде се отвори врата и затрополиха отдалечаващи се тичащи стъпки.

Не последваха повече изстрели. Бош се огледа и видя Менденхол, свита отдясно до някакъв шкаф.

— Добре ли сте? — прошепна той.

— Нищо ми няма.

Хари погледна към коридора. Бяха оставили входната врата отворена. Нападателят им можеше да заобиколи къщата и да ги изненада в гръб. Трябваше да побързат и да проверят в кухнята.

Той се надигна и приклекна, после се хвърли напред, прескочи трупа на кучето и влезе в кухнята.

Заопипва дясната стена и натисна четири ключа. Силните лампи на тавана светнаха. Наляво имаше отворена врата, водеща към заден двор с басейн.

Детективът се огледа с насочен напред пистолет. Нямаше никого.

— Чисто е!

Излезе навън и светкавично се дръпна надясно, за да не се очертае на фона на вратата. Тъмната вода в правоъгълния басейн искреше на струящата от кухнята светлина, но нататък всичко тънеше в мрак. Не се виждаше нищо.

— Няма ли го? — попита Менденхол.

— Някъде навън е.

Хари се върна през кухнята, за да провери останалата част от къщата, и веднага забеляза тъмна вадичка, която приличаше на кръв и изтичаше изпод вратата до грамадния стоманен хладилник. Посочи я на Менденхол, която го беше последвала, и тя зае поза за стрелба. Бош натисна бравата.

Беше килер. На пода лежаха два трупа. Единият беше Карл Козгроув. Другият трябваше да е Франк Даулър. Също като кучето, и двамата бяха простреляни с по един куршум зад лявото ухо. Тялото на собственика на имението беше върху това на Даулър, което подсказваше последователността на убийствата.

— Дръмънд е накарал Козгроув да повика Даулър. Очистил е Даулър тук — това е бил първият изстрел. След това е убил кучето и накрая Козгроув.

Разбираше, че може да е объркал нещо в тази последователност, ала не се съмняваше, че шерифът е използвал неговия пистолет. Не можеше и да не обърне внимание на приликите с убийството на Кристофър Хендерсън преди четиринайсет години. Бяха принудили управителя на ресторанта да влезе в хладилното помещение, след което го бяха екзекутирали с куршум в тила.

Менденхол приклекна и провери труповете за пулс. Бош виждаше, че е безнадеждно. Следователската поклати глава и понечи да каже нещо, но я изпревари пронизителен грохот.

— Какво е това, по дяволите? — викна тя.

Бош погледна към отворената кухненска врата и после към коридора, от който се разкриваше гледка към входа на имението.

— Хеликоптерът на Козгроув! — И се втурна по коридора. — Дръмънд е пилот.

Изскочиха през вратата и ги обсипа град от куршуми — забиваха се в мазилката и касата. Бош отново се метна на земята, претърколи се напред и този път намери прикритие зад една от бетонните саксии покрай обръщалото.

Надзърна над ръба й и видя, че хеликоптерът още е на площадката. Роторите му се въртяха и набираха скорост. Погледна назад към осветения отвътре вход на шатото. Следователката лежеше на пода, притиснала е длан лявото си око.

— Менденхол! — извика той. — Влизай вътре! Ранена ли си?

Тя не отговори, но изпълзя малко по-навътре.

Хари отново погледна над ръба на саксията. Двигателят виеше пронизително — машината скоро щеше да набере достатъчно мощност, за да излети. Вратата на хеликоптера беше отворена, ала Бош не виждаше нищо в кабината. Трябваше да е Дръмънд. След осуетяването на плана му заради бягството на детектива сега самият той се опитваше да избяга.