Майкъл Конъли - Черната кутия

— Добре. Веднага се връщам.

Бош я проследи с поглед, докато тя се спускаше по склона, след това отново се обърна към ранения и каза тихо:

— Сега сме само двамата с тебе.

Дръмънд се мъчеше да каже нещо. Хари клекна и доближи ухо до устата му.

— Нищо… не… усещам — изхриптя шерифът.

Бош се надигна и впери поглед в него, сякаш преценяваше травмите му. Дръмънд с огромно усилие успя да отвори уста. Усмихваше ли се? Хари видя по зъбите му рубиненочервена кръв. Белите му дробове явно бяха пострадали при катастрофата. Раненият промълви нещо, ала Бош не го чу и отново се наведе.

— Какво?

— Забравих да ти кажа… на уличката я накарах да коленичи… и да ме моли…

Разтреперан от гняв, Бош рязко се отдръпна, изправи се и се извърна. Погледна надолу към шатото. Менденхол не се виждаше.

Отново се обърна към Дръмънд, лицето му бе разкривено от ярост. Всичко в него крещеше за отмъщение. Детективът клекна и сграбчи ранения за предницата на ризата. После се наведе и заговори през зъби.

— Знам какво искаш, обаче няма да ти доставя това удоволствие, Дръмънд. Надявам се да живееш дълго и мъчително. В затвора. На легло. В килия, която вони на лайна и пикня. И да дишаш през тръба. Да те хранят през тръба. Надявам се всеки Божи ден да си мечтаеш да умреш, но да не можеш да направиш нищичко.

Пусна го и се изправи. Дръмънд вече не се усмихваше. Очите му се взираха в собственото му мрачно бъдеще.

Бош закрачи надолу по склона. Видя Менденхол да се изкачва с фенерче в ръка.

— Идват — каза тя. — Как е той?

— Още диша. Как е окото ви?

— Извадих каквото ми беше влязло. Пари.

— Кажете им да ви прегледат, когато пристигнат.

Мина покрай нея и продължи надолу. По пътя извади джиесема си, за да се обади на дъщеря си.

Бош набра домашния номер на Хенрик Йесперсен. В Копенхаген беше 19.00. Датчанинът отговори веднага.

— Хенрик? Обажда се Хари Бош от Лос Анджелис.

— Как сте, детектив Бош? Имате ли новини за Анеке?

Гласът му звучеше някак странно, сякаш Хенрик се задъхваше. Сякаш усещаше, че това е обаждането, което е чакал двайсет години. Бош не го накара да чака повече.

— Арестувахме убиеца на сестра ви, Хенрик. Исках да…

— Endelig 4 4 Най-после (дат.) — Б.пр. !

Бош не знаеше какво означава това на датски, но възклицанието някак си едновременно изразяваше изненада и облекчение. Последва дълго мълчание и той предположи, че събеседникът му, който се намираше на половин свят разстояние, се е разплакал. Беше му се случвало и преди, когато лично съобщаваше такава новина. В този случай бе помолил да отиде в Дания и лично да разкаже всичко на Хенрик Йесперсен, но О’Тул отхвърли искането му. Лейтенантът все още страдаше след отрицателния резултат от докладната му. Менденхол от БПС беше обявила обвиненията му срещу Бош за безпочвени.

— Извинявайте, детектив — каза Хенрик. — Разбирате ли, много съм развълнуван. Кой е убиецът на сестра ми?

— Казва се Джон Джеймс Дръмънд. Не го е познавала.

Тъй като не последва отговор, Хари запълни тишината.

— Хенрик, може да се появят журналистически материали за ареста. Сключих сделка с един репортер от „Берлингске Тидене“ в Копенхаген и той ми помогна в разследването. Трябва да му се обадя.

Отново мълчание.

— Хенрик, Чувате ли ме?…

— Този Дръмънд… защо я е убил?

— Защото е смятал, че така ще си спечели благоразположението на един изключително влиятелен човек. Това им е помогнало да прикрият друго престъпление срещу сестра ви.

— Той в затвора ли е?

— Не още. В болница е, обаче скоро ще го преместят в затворническата болница.

— В болница ли? Ранихте ли го?

Бош разбираше чувствата, които се крият зад този въпрос. Долавяше надеждата.

— Не, Хенрик. Той се опита да избяга. С хеликоптер. И се разби. Никога повече няма да може да ходи. Гръбначният му стълб е счупен. Лекарите смятат, че е парализиран от шията надолу.

— Според мен това е добре. Вие как смятате?

Хари не се поколеба.

— Да, Хенрик, аз също смятам така.

— Казвате, че убийството на Анеке му е донесло власт. Какво имате предвид?

През следващите петнайсет минути Бош обобщи историята от гледната точка на съучастниците. Кои са и какво са извършили. Военното престъпление, за което е споменала Анеке. Завърши с края на следствието — смъртта на Банкс, Даулър и Козгроув и изпълнението на заповедите за обиск на два имота и един склад, притежавани или наети от Дръмънд в окръг Станислаус.