Майкъл Конъли: Черната кутия

Бош изскочи иззад прикритието си и стреля по вертолета. След четвъртия изстрел боеприпасите му свършиха и той се затича обратно към входа на имението. Докато вадеше празния пълнител, приклекна до Менденхол.

— Ранена ли сте, детектив?

Зареди резервния пълнител и повтори:

— Менденхол! Ранена ли сте?

— Не!… Не знам. Нещо ме удари по окото.

Бош хвана ръката й и я дръпна, но следователката се съпротивляваше.

— Дайте да погледна.

Тя му позволи и Хари внимателно се вгледа в окото й. Не забеляза нищо.

— Не сте ранена, Менденхол. Сигурно ви е ударила някоя треска или е от праха от мазилката.

Тя отново притисна длан към окото си. Виещата турбина навън достигна критична скорост и Бош разбра, че Дръмънд всеки момент ще излети. Изправи се и тръгна към вратата.

Оставете го — извика следователката. — Няма да успее да се скрие.

Хари не й обърна внимание и изтича навън. Стигна до средата на обръщалото в момента, в който хеликоптерът се откъсна от земята.

Намираше се на шейсетина метра от площадката. Вертолетът се издигаше отдясно наляво покрай линията на дърветата. Бош хвана пистолета си е две ръце и се прицели в кожуха на турбината. Имаше седем патрона да свали машината.

— Не можете да стреляте по него! — викна Менденхол. Беше излязла и тичаше към Хари.

— Не мога ли?! Той стреля по нас!

— Не е по правилника!

Тя спря до Бош. Все още притискаше нараненото си око е длан.

— Ама е по моя правилник!

— Чуйте ме! Той вече не представлява заплаха за вас! Хеликоптерът отлита! Вие не защитавате ничий живот!

— Глупости!

Бош обаче вдигна пистолета високо и изстреля три куршума в небето. Надяваше се Дръмънд да чуе гърмежите или да види проблясъците на дулото.

— Какво правите?

— Карам го да си мисли, че стрелям по него.

Отново вдигна оръжието и стреля още три пъти във въздуха, като си запази един патрон за всеки случай. Тактиката му успя. Вертолетът промени посоката си, рязко зави и отлетя зад имението. Шерифът явно се опитваше да се скрие зад сградата.

Хари стоеше и чакаше — и след малко го чу. Силно металическо изпращяване и пърпорещ звук от разбит ротор, бясно въртящ се сред дърветата и сечащ клоните като с коса.

За миг настъпи тишина, сякаш в целия свят не се разнасяше нито звук. А после чуха хеликоптера да се стоварва върху склона зад шатото. Над гората се издигна огнено кълбо и изчезна в небето.

— Какво стана? — извика Менденхол. — Вие стреляхте далече от него!

Бош — вече тичаше към мястото на катастрофата — отвърна:

— Ветрогенераторът!

— Какъв ветрогенератор?

Детективът зави зад ъгъла на сградата и видя по склона дим и пламъци. Във въздуха се носеше силна миризма на гориво. Менденхол го настигна и освети пътя им с фенерчето си.

Вертолетът беше паднал от по-малко от петдесет метра височина, но бе напълно разбит. Склонът отдясно гореше — очевидно откъсналият се резервоар беше избухнал там.

Откриха Дръмънд под смачкания покрив на кабината, с натрошени и извити под неестествен ъгъл крайници. На челото му имаше дълбока рана от остро метално парче. Когато Менденхол насочи лъча на фенерчето към лицето му, той реагира и бавно отвори клепачи.

— Божичко, жив е! — възкликна следователката.

Очите на шерифа я следяха, докато тя освобождаваше тялото му от нападалите останки, ала главата му не помръдваше. Устните му се движеха, но дишаше прекалено плитко, за да може да издаде звук.

Хари приклекна, бръкна в левия джоб на якето му и извади джиесема и портфейла си.

Какво правите? — попита Менденхол. — Трябва да повикаме помощ! Нямате право да местите нищо от местопрестъплението.

Бош не й обърна внимание. Вещите си бяха негови и той си ги взимаше. Следователката извади телефона си, за да се обади за линейка и полиция. През това време Хари опипа другия джоб на Дръмънд и усети очертанията на пистолет. Беше неговият, знаеше го. Погледна Дръмънд и каза:

— Нека си остане у тебе, шерифе. Искам да го намерят в джоба ти.

Чу, че Менденхол ругае, и се обърна към нея.

— Не мога да хвана сигнал — каза тя.

Бош прокара палец по дисплея на джиесема си и екранът се освети. Индикаторът за сигнала показваше три чертички.

— И при мене няма нищо — каза детективът.

И прибра джиесема в джоба си.

— По дяволите! — извика Менденхол. — Трябва да направим нещо!

— Нима?

— Да — сопна се Менденхол. — Трябва.

Хари погледна Дръмънд и й каза:

— Тичайте в имението. В кухнята видях телефон.