Камила Лекберг - Русалката

– Надявам се да получим една бройка – каза тя и се загърна по-плътно с мантото си.

Надяваше се и опашката да тръгне малко по-бързо, за да влязат на топло.

– Да, Луис е читателката в семейството. Но от друга страна, човек няма и какво толкова да прави, когато не работи. Нали, любов моя?

Луис сви рамене и остави злобния коментар да мине покрай ушите й. Нямаше смисъл да изтъква, че именно Ерик бе настоял тя да остане вкъщи, докато момичетата растат. Или че се бъхтеше от сутрин до вечер, за да поддържа механизмите на добре подреденото съществуване, което той приемаше за даденост.

Последваха малко празни приказки, докато опашката бавно се придвижваше напред. Накрая стигнаха до рецепцията, свалиха връхните си дрехи и слязоха по няколкото стъпала, които водеха към трапезарията.

Под погледа на Ерик, изгарящ гърба й, Луис се отправи към бара.

– Не се преуморявай – каза Патрик и целуна Ерика по устата, преди тя да провре корема си през вратата.

Мая изхленчи, щом видя майка си да изчезва, но веднага се успокои, когато Патрик я сложи пред телевизора да гледа Булибумпа 6. Началната шапка със зеления дракон тъкмо се бе появила на екрана. През последните месеци Мая беше значително по-нацупена и вироглава от обикновено, а темпераментните изблици, които следваха, когато й откажат нещо, можеха да накарат всяка примадона да позеленее от завист. Патрик донякъде я разбираше. Тя сигурно също усещаше напрегнатото очакване, примесено с безпокойство. Боже господи, близнаци. Въпреки че го разбраха още при първия ултразвук през осемнайсетата седмица, той продължаваше да не може да смели мисълта. Понякога се чудеше как ще се справят. Достатъчно трудно е с едно бебе, как ще се грижат за две? Как стои въпросът с кърменето, спането и всичко останало? И ще се наложи да купят нова кола, за да има място за три деца и количките им. Нищо работа!

6Шведско телевизионно предаване за деца. – Б. пр.

Патрик седна на дивана до Мая и се завзира пред себе си с празен поглед. Напоследък беше толкова изморен. Като че силите му постоянно се изцеждаха и някои сутрини едва успяваше да стане от леглото. Но това може би не беше толкова странно. Освен ситуацията вкъщи, изморената Ерика, както и Мая, която се бе превърнала в малко инатливо чудовище, в работата също му беше тежко. През годините след запознанството му с Ерика в участъка бяха разследвали няколко тежки случая с убийства, а и постоянната борба с шефа му, Бертил Мелберг, също си вземаше своето.

А сега разследваха и изчезването на Магнус Шелнер. Патрик не знаеше дали се дължи на опит, или интуиция, но бе убеден, че нещо се е случило с Магнус. Злополука или престъпление, невъзможно бе да каже кое, но залагаше полицейската си значка, че мъжът вече не е между живите. Изтощаваха го и редовните срещи със съпругата на Магнус, която идваше всяка сряда и всеки път изглеждаше малко по-дребна и по-изцедена от предната седмица. Бяха направили абсолютно всичко по силите си, но въпреки това лицето на Сия Шелнер не излизаше от мислите му.

– Татко!

Мая го откъсна от размислите с неподозираните си вокални заложби.

Малкият й показалец беше насочен към телевизора и той веднага разбра какво бе предизвикало вълнението й. Явно се бе отнесъл по-дълго, отколкото си мислеше, защото предаването за Булибумпа вече беше свършило и бе заменено от предаване за възрастни, което ни най-малко не интересуваше Мая.

– Татко ще се погрижи – каза той и вдигна ръце. – Какво ще кажеш за Пипи?

Тъй като Пипи понастоящем беше голямата любимка на дъщеря му, Патрик вече знаеше какъв ще бъде отговорът. Извади „Пипи по седемте морета“ и щом филмът започна, се настани до Мая и я прегърна през раменете. Като малко и топло плюшено животинче, тя се сгуши доволно под мишницата му. Пет минути по-късно той спеше.

Кристиан бе започнал да се поти. Габи тъкмо му бе съобщила, че скоро ще стане време да се качи на сцената. Трапезарията в никакъв случай не беше претъпкана, но все пак шейсетина гости седяха в очакване, с някакво ястие и чаша бира или друго питие пред себе си. Самият Кристиан не бе успял да погълне нищо друго освен червено вино. Сега обръщаше третата си чаша, макар да знаеше, че не бива да пие толкова много. Нямаше да е особено уместно да фъфли в микрофона по време на интервютата. Но без виното нямаше да се справи.

Обхождаше стаята с поглед, когато усети нечия длан върху ръката си.

– Хей, как си? Изглеждаш малко напрегнат.