Камила Лекберг - Русалката

Елин я зяпна.

– Той е мъртъв – повтори Сия.

Чувстваше се странно спокойна, като че се носеше над себе си и дъщеря си и просто мирно наблюдаваше сцената.

– Лъжеш – каза Елин и гръдният й кош се изду, все едно бе тичала няколко мили.

– Не лъжа. Полицията мисли така. И знам, че е така.

Щом се чу сама да го казва, разбра колко е вярно. Дотогава отказваше да го осъзнае, беше се вкопчила в надеждата. Но истината бе, че Магнус е мъртъв.

– Откъде можеш да знаеш? Откъде може да знае полицията?

– Той не би ни изоставил.

Елин клатеше глава, сякаш за да попречи на мисълта да се загнезди. Но Сия виждаше, че дъщеря й също знае. Магнус никога не би си тръгнал просто така.

Тя направи няколко крачки по кухненския под и обви ръце около дъщеря си. Елин се опита да я отблъсне, но после се отпусна и се остави да бъде прегърната, да бъде малко момиче. Сия галеше косата й, докато плачът набираше сила.

– Шш – успокои я тя и усети как собствената й сила по странен начин се възвръща, докато дъщеря й ридаеше в прегръдките й. – Можеш да отидеш в Сандра довечера. Аз ще обясня на баба и дядо.

Осъзна, че вече тя ще е тази, която взима всички решения.

Кристиан Тюдел се наблюдаваше в огледалото. Понякога не знаеше как точно да реагира на външния си вид. Беше на четирийсет. По някакъв начин годините се бяха изнизали покрай него и сега виждаше мъж, който е не просто зрял, ами дори леко посивява по слепоочията.

Сана се появи зад него и обви ръце около талията му.

– Ама че си стилен.

Кристиан се сепна.

– Изплаши ме. Не се промъквай така.

Измъкна се от прегръдката й и успя да мерне разочарованото й изражение в огледалото, преди да се обърне.

– Извинявай.

Тя седна на леглото.

– И ти изглеждаш добре – каза той и се почувства още по-виновен, когато видя как малкият комплимент накара очите й да светнат.

Но същевременно се подразни. Мразеше, когато тя се държи като кученце, което маха с опашка при най-малката проява на внимание от страна на господаря си. Съпругата му беше с десет години по-млада от него и понякога той имаше чувството, че разликата спокойно би могла да бъде и двайсет.

– Ще ми помогнеш ли с вратовръзката? – каза той и застана до нея.

Тя се изправи и умело върза възела. Получи се съвършен още от първия опит и тя отстъпи назад, за да огледа произведението си.

– Довечера ще си блестящ.

– Мм... – отвърна той, главно защото не знаеше какво се очаква да каже.

– Мамо! Нилс ме бие!

Мелкер влезе на бегом, като че го гонеше глутница вълци, и с лепкави от яденето ръце грабна най-близкия обект, предлагащ закрила: крака на Кристиан.

– По дяволите! – Кристиан се изтръгна грубо от петгодишния си син.

Но вече бе късно. И по двата крачола имаше ясни следи от кетчуп на нивото на коленете. Помъчи се да запази спокойствие. В последно време му беше все по-трудно да го прави.

– Не можеш ли да държиш малките под око! – изръмжа той и започна демонстративно да разкопчава официалните си панталони, за да се преобуе.

– Сигурно мога да ги изчистя – каза Сана и тръгна след Мелкер, който се беше запътил с лепкавите си пръсти към леглото.

– И как ще стане, като трябва да съм там след час? Ще ги сменя.

– Но...

В гласа на Сана се прокрадваше плач.

– По-добре се погрижи за децата.

Сана мигаше на всяка сричка, сякаш я беше ударил. Мълчаливо хвана Мелкер за ръка и го изведе от спалнята.

Когато остана сам, Кристиан седна тежко на леглото. С крайчеца на очите си се видя в огледалото. Мъж, стиснал зъби, със сако, риза, вратовръзка и по долни гащи. Прегърбен, сякаш на раменете му тежаха всички тревоги на света. Изправи гръб и изпъчи гърди. Веднага придоби по-представителен вид.

Това беше неговата вечер. Никой не можеше да му я отнеме.

– Нещо ново?

Йоста Флюгаре вдигна въпросително каната с кафе към Патрик, който току-що бе влязъл в малката кухня на управлението.

Патрик кимна за да, благодаря и се настани на един стол. Ернст чу, че се пие кафе, и се дотътри под масата с надеждата, че на земята ще падне някое и друго лакомство, което да изближе бързо с грапавия си език.

– Ето. – Йоста остави чаша черно кафе пред Патрик и седна срещу него. – Нещо си увесил нос – каза той и се вгледа внимателно в по-младия си колега.

Патрик сви рамене.

– Просто съм малко уморен. Мая е започнала да заспива трудно и е станала раздразнителна. А Ерика е съвсем изтощена по разбираеми причини. Така че вкъщи не е леко.

– И ще става по-лошо – отбеляза Йоста сухо.