Камила Лекберг - Русалката

– Да, нещата не изглеждат добре – каза Патрик. За първи път изричаше гласно опасението, което таеше още от първите дни след изчезването на Магнус. – Нали проверихме всичко и не открихме нито една от обичайните причини човекът да изчезне. Сякаш просто е излязъл от дома си и после... пуф!

– Но няма труп.

– Не, няма труп – каза Патрик. – Но къде да гледаме? Не можем да претърсим цялото море, нито пък да прокараме жива верига през всички гори около Фелбака. Остава да стискаме палци и да се надяваме, че някой ще го намери. Жив или мъртъв. Просто вече не знам какво друго да направим. И не знам какво да казвам на Сия всеки път, когато се появява тук и очаква да сме постигнали напредък.

– Това просто е нейният начин да се справи със ситуацията. Така чувства, че върши нещо, вместо само да седи вкъщи и да чака. Знам, че мен това би ме побъркало.

Паула хвърли поглед на снимката, която държеше до компютъра.

– Да, знам – каза Патрик. – Но това не облекчава нещата.

– Не, разбира се.

В малката стая настана тишина и накрая Патрик се изправи.

– Трябва да се надяваме, че ще се появи. По един или друг начин.

– Да, трябва – каза Паула. Но гласът й звучеше също толкова обезсърчен, колкото и неговия.

– Дебелана.

– Кой го казва!

Ана погледна сестра си и посочи многозначително към корема й.

Ерика Фалк се завъртя, застана с профил към огледалото, също като сестра си, и бе принудена да се съгласи. Мили боже, колко беше огромна. Изглеждаше като гигантски корем, към който е прикрепена една малка Ерика, колкото да го докарва на вид. И тя точно така се чувстваше. Докато беше бременна с Мая, тялото й бе небивало гъвкаво в сравнение със сега. Но този път имаше двама бебоци в корема.

– Наистина не ти завиждам – заяви Ана с бруталната откровеност на малка сестра.

– Благодаря – каза Ерика и я бутна с корем.

Ана я бутна на свой ред и в резултат двете за малко да паднат. Размахаха ръце във въздуха, за да си възвърнат равновесието, но се разсмяха така силно, че се наложи да седнат на пода.

– Ама че майтап! – каза Ерика и избърса няколко сълзи от крайчетата на очите си. – Човек не може да изглежда така. Приличам на кръстоска между Татко Барба и онзи мъж от скеча на Монти Пайтън, който се пръсна, след като изяде ментовата сладка.

– Да, вечно ще съм ти благодарна за близнаците, защото, застанала до теб, се чувствам като силфида. Наистина ти благодаря.

– Няма защо – отвърна Ерика и направи опит да се изправи.

Не се получи.

– Чакай, ще ти помогна – каза Ана, но дори тя изгуби битката с гравитацията и тупна тежко по дупе. Погледнаха се с разбиране, след което викнаха в унисон: „Дан!“

– Да, какво има? – чу се от долния етаж.

– Не можем да станем! – отговори Ана.

– Какво каза? – попита Дан.

Чуха го как се качва по стълбите по посока на спалнята, където се намираха.

– Ама какво правите? – каза той развеселен, когато видя половинката и балдъзата си на пода пред стенното огледало.

– Не можем да станем – отвърна Ерика с всичкото достойнство, което успя да събере, и протегна ръка.

– Чакайте, ще докарам електрокара – каза Дан и се престори, че се обръща и тръгва обратно надолу.

– Ей – викна Ерика, а Ана се разсмя толкова силно, че легна по гръб.

– Добре де, може и така да се получи. – Дан хвана ръката на Ерика, за да я издърпа. – Оох!

– Спести си звуковите ефекти, ако обичаш.

Ерика се изправи с усилие.

– Леле, ама че си грамадна – възкликна Дан и Ерика го удари по ръката.

– Това вече си го казвал около сто пъти и не си единствен. Ще бъдеш ли така добър да спреш да ми го натякваш и вместо това да се фокусираш върху своята си дебелана.

– С удоволствие.

Дан издърпа и Ана и се възползва от случая, за да я целуне по устата.

– Намерете си стая – рече Ерика и сръчка Дан отстрани.

– Вече сме си в стаята – отговори Дан и отново целуна Ана.

– Да, така че може да се концентрираме върху причината и аз да съм тук – каза Ерика и отиде до гардероба на сестра си.

– Не знам защо мислиш, че мога да ти помогна – каза Ана и се заклатушка след нея. – Едва ли имам нещо, което да ти става.

– Не, но какво да правя иначе? – Ерика зарови из дрехите по закачалките. – Рилийз партито на Кристиан е довечера и единствената ми алтернатива е индианската палатка на Мая.

– Окей, все нещо ще намерим. Панталоните, които носиш, си изглеждат добре, а мисля, че имам и една блуза, която може да те побере. На мен така и така ми е малко голяма.