Камила Лекберг - Немското дете

– Елси?

Гласът на майка й от долния етаж. Елси бързо затвори бележника и го прибра в първото чекмедже на малкото си бюро под прозореца. Бе седяла тук и писала домашни в продължение на много часове, но учебната година наскоро приключи и бюрото всъщност не й вършеше вече никаква работа. Изправи се, приглади роклята си и слезе при майка си.

– Елси, ще донесеш ли вода?

Майка й имаше изморен вид. Лицето й бе посивяло. Бе прекарала лятото в малката стаичка в мазето, като останалата част от къщата даваше под наем на летовници. В наема се включваше чистенето и готвенето на гостите, които това лято се бяха оказали много взискателни. Адвокат от Гьотеборг с жена си и трите си деца. Хилма, майката на Елси, търчеше от сутрин до вечер, переше дрехите им, приготвяше пакети с храна за излетите им с лодки, разтребваше и заедно с това се грижеше и за собственото си домакинство.

– Седни за малко, мамо – рече Елси меко и положи плахо ръка на рамото на майка си.

Хилма потръпна от допира. Не беше свикнала на нежности, но след миг двоумене сложи ръка върху тази на дъщеря си и с благодарност се отпусна на един стол.

– Да, наистина беше време да напуснат. Прекалено много изискваха. „Ще бъде ли Хилма така добра… Би ли могла Хилма да… Дали Хилма ще…“

Хилма започна да имитира различните им гласове, после с ужас прикри устата си с ръка. Не беше типично за нея да говори така неуважително за богатите хора. Всеки трябваше да си знае мястото.

– Личи ти колко си изморена. Знам, че трудно смогваше.

Елси изсипа последната вода в тенджерка и я сложи на плочата. Когато водата кипна, разбърка ерзац кафето и постави една чаша пред майка си и една пред себе си.

– Веднага ще донеса вода, мамо, но първо ще пийнем по чашка.

– Добро момиче си ти.

Хилма отпи една глътка от безвкусната течност. По празници пиеше кафе от чинийка, с бучка захар между зъбите. Но захар сега се намираше трудно, а и не беше същото с ерзац кафе.

– Татко каза ли кога ще се прибере?

Елси сведе очи. В тези военни времена въпросът носеше съвсем различен заряд от преди. Сравнително скоро бяха наблюдавали как корабът „Йокерьо“ потъна с целия екипаж. Оттогава около всяка раздяла и всяко отплаване витаеше чувство на обреченост. Но работата трябваше да продължава. Никой нямаше избор. Товарът трябваше да се пренася, а рибата да се лови. Така стояха нещата, независимо дали имаше война, или не. Пак добре, че корабният трафик до Норвегия изобщо беше разрешен. Лодките от Фелбака можеха да продължат да излизат за риба и дори уловът да ставаше по-малко, рибарите успяваха от време на време да припечелват от транспортиране на стоки от и към Норвегия. Бащата на Елси често носеше лед от Норвегия, а когато имаше късмет, пренасяше и стоки дотам.

– Иска ми се само – Хилма замлъкна, но после продължи... – иска ми се само да беше по-внимателен…

– Кой? Татко ли? – попита Елси, макар че много добре знаеше кого има предвид майка й.

– Да. – Хилма се усмихна с болка, докато отпиваше от напитката. – Този път взе със себе си момчето на доктора и… ами все някога късметът ще му изневери, само това казвам.

– Аксел е храбър, той ще направи каквото може. А татко иска да помогне, доколкото му е по силите.

– Но рисковете – Хилма поклати глава, – рисковете, които поема, когато това момче и приятелите му са там… не мога да мисля за нищо друго, освен че ще въвлече баща ти и останалите в беда.

– Трябва да правим каквото можем, за да помогнем на норвежците – каза Елси тихо. – Представи си, ако ние бяхме в беда, нали и ние щяхме да се нуждаем от помощ? Аксел и приятелите му правят добро.

– Не, тук не става дума за това. Ще донесеш ли вода най-после? – каза Хилма нервно.

Елси не се засегна. Знаеше, че раздразнителността на майка й се дължи на безпокойството й.

След като хвърли последен поглед на преждевременно изкривения гръб на майка си, Елси взе кофата и отиде да донесе вода от кладенеца.

ЗА СВОЕ СОБСТВЕНО УЧУДВАНЕ Патрик изпита удоволствие от разходката. През последните години беше занемарил тренировките, но една дълга разходка дневно през отпуската може би щеше да му стане добър съюзник срещу оформящото се шкембенце. С изумление наблюдаваше как Ерика поглъща всички сладкиши у дома, но пък благодарение на нейната лакомия бе успял да смъкне едно-две кила.