Камила Лекберг - Немското дете

Подмина бензиностанцията и продължи с бърз ход надолу по пътя, който водеше на юг. Беше си наумил да стигне до мелницата и оттам да тръгне обратно. Мая седеше наведена напред в количката и щастливо си бърбореше. Тя обичаше да е навън и поздравяваше всички, които срещнеха, с „вей“ и голяма усмивка. Наистина беше едно малко слънчице, макар че още отсега, наумеше ли си нещо, можеше да е непреклонна. Трябва да го е наследила от Ерика, помисли си Патрик.

Докато продължаваше направо по пътя, се почувства още по-доволен от живота си. Очакваше с нетърпение предстоящите месеци. Най-сетне с Ерика имаха цялата къща на свое разположение. Не че не харесваше Ана и малките, но продължителният съвместен живот пораждаше известно напрежение. А и ситуацията с майка му го тревожеше и го караше да се чувства като в капан между нея и Ерика. Естествено, можеше да разбере защо Ерика се дразни, когато майка му нахълтва просто така в дома им, и то с куп мнения и препоръки как трябва да се грижат за къщата и за Мая. Искаше му се и тя да може да прави като него и да не обръща внимание. От друга страна, можеше и да прояви малко разбиране – Кристина сега живееше сама и единствената й грижа бяха той и семейството му. Сестра му Лода живееше в Гьотеборг и макар това да не беше на другия край на света, на Кристина й беше много по-лесно да прескочи до сина си. Освен това се бе оказала полезна – двамата с Ерика успяха няколко пъти да излязат на вечеря, докато тя гледаше малката, а и… искаше му се просто Ерика в малко по-голяма степен да може да вижда предимствата, не само недостатъците.

– Виж, виж! – каза Мая развълнувано и посочи с малкото си пръстче поляната, на която жребците от конюшнята „Римфаксе“ се разхождаха и пасяха.

Патрик не беше непременно почитател на тези животни, но не можеше да отрече, че конете от породата „Норвежки фиорд“ бяха точно толкова симпатични, колкото изглеждаха безобидни. Постояха малко и погледаха конете, а Патрик си отбеляза наум следващия път да вземе ябълки или моркови. След като Мая се насити на животните, продължиха по последната отсечка към мелницата, където обърнаха, за да се върнат обратно във Фелбака.

Както обикновено, поспря да се полюбува на кулата на църквата, която се извисяваше над хълма, когато видя добре познат автомобил. Не беше с включен буркан или сирена, така че не създаваше впечатлението, че става дума за нещо спешно, но той въпреки това усети как пулсът му се ускорява. Когато колата се изкачи до върха на хълма, видя, че отзад се движи още една, и се намръщи. Бяха взели две коли. Сигурно е нещо важно. Започна да маха, когато първият автомобил приближи на около сто метра. Мартин, който седеше зад волана, отби и Патрик се насочи към него. Мая махаше развълнувано с ръце. В нейния свят винаги се случваха само прекрасни неща.

– Здрасти, Хедстрьом, на разходка, а? – каза Мартин и махна на Мая.

– Да, човек трябва да се поддържа във форма… Накъде сте тръгнали?

Втората кола също отби и Патрик помаха на Бертил и Йоста.

– Здравейте, аз съм Паула Моралес.

Едва сега Патрик забеляза непознатата жена в полицейска униформа на мястото до шофьора и се представи, преди Мартин да успее да отговори на въпроса му.

– Получихме сигнал за намерен труп в една къща наблизо.

– Влизане с взлом ли подозирате?

Патрик сбърчи чело.

Мартин сви рамене

– Засега не знаем нищо повече. Две момчета са се натъкнали на трупа и едно от тях ни се обади.

От задната кола се чу клаксон, който накара Мая да подскочи в количката си.

– Виж – рече Мартин бързо... – не може ли да се метнеш в колата и да дойдеш с нас? Не се чувствам напълно сигурен със… да де, знаеш с кого... – Посочи с глава към другия автомобил.

– Да, ама как да стане? – попита Патрик. – Малката е с мен… а и официално съм в отпуск.

– Моля те. – Мартин наклони глава. – Просто ела и хвърли един поглед, после ще ви закарам у вас. За количката има място в багажника.

– Ами детско столче...

– Да, имаш право. Добре де, отиди пеш дотам. Точно зад завоя е. Първата отбивка вдясно, втората къща отляво на пътя. Трябва да пише Франкел на пощенската кутия.

Патрик се подвоуми, но от втората кола се чу още веднъж клаксон и той набързо взе решение.

– Добре, ще дойда и само ще огледам. Но ти ще поемеш Мая, докато аз съм вътре. И нито дума на Ерика, защото ще побеснее, ако разбере, че съм взел малката със себе си на местопрестъпление.

– Обещавам – каза Мартин и премигна. Махна на Бертил и Йоста в колата отзад и натисна педала. – Ще се видим там!