Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Във връзка с настоящия случай Трап бе обвинен в съблазняване на жени скаути в собствения си офис, под претекст, че предлага „помощ в кариерата“, наливал ги с бира, вино и марихуана, преди да започне със сексуалните изяви. Бяха представени доказателства за перверзно поведение в тринайсет случая, в седем случая се е стигнало и до сексуален акт с момичета на възраст между 15 и 17 години. Въпреки че управителният съвет отказа да уточни по какви причини е започнало разследването на Трап, полицейски източник твърди, че една от жертвите е имала емоционални проблеми, дължащи се на негови задявки. Обърнала се за съвет към психиатър и разкрила пред него какво е ставало. Терапевтът после уведомил управлението за „Социални грижи“, което пък се свързало с полицията в Ел Ей.

Потвърждение на обвинението се получило от още няколко жертви. Въпреки това никое от момичетата не желаело да даде показания в съда, което накарало прокуратурата да заключи, че „едва ли“ съдебното дирене ще се увенчае с успех.

Когато се подразбра, че споразумението е прекалено меко за индивид, който би могъл да бъде осъден на строг тъмничен затвор, комисар Уолтър Д. Смит каза: „Съветът иска да потвърди съвсем ясно, че няма да търпи сексуални престъпления от никакъв вид и от страна на никой офицер, независимо колко висок чин има. Въпреки това ние проявяваме съчувствие към жертвите и не можем да накараме насила тези момичета с психологическа травма да дават показания пред съда. Акцията на управлението днес гарантира, че този офицер повече никога няма да работи за силите на реда и ще загуби всеки цент, спечелен от него като полицейски служител. На мен това ми прилича на добра сделка“.

Адвокатът на Трап, Татчър Фристън отказа да съобщи плановете на своя клиент за бъдещето, освен това, че разжалваният офицер „се очаква да напусне щата, може би дори и страната и да се отдаде на земеделие. Г-н Трап винаги е имал интерес в отглеждането на пернати животни. Сега може би ще има шанс да се опита“.

Прочетох материала още веднъж, откъснах го от вестника и направих от него самолетче. Когато накрая успях да приземя самолетчето в тоалетната чиния, напуснах мотела.

Върнах се вкъщи и се почувствах като нов обитател, а защо не и като нов човек. Седях си пред бюрото и тъкмо се готвех да се заровя в насъбралата се поща, когато от предната врата се чу звук от чукане.

Отворих. Влезе Майло, носещ полицейската си идентификационна карта, висяща на ревера на кафявия му костюм, напоен с миризмата на полицейското управление. Гледаше ме строго изпод черните вежди, едрото му лице бе навъсено.

— Къде беше, по дяволите?

— Навън.

— Вън от какво?

— Точно сега не искам да обяснявам.

— Въпреки това, разкажи.

Не проговорих.

Той рече:

— Исусе! От теб се очакваше да дръннеш няколко телефона и да вземеш предохранителни мерки, нали помниш? Вместо това, ти взе че изчезна. Не научи ли това идиотско правило!

— Извинявай, мамче. — После, като видях изражението на лицето му казах: — Наистина взех предохранителни мерки, Майло. После изчезнах. Оставих съобщение на телефонистката.

— Точно така. Много успокояващо. — Той прищипа носа си с два пръста: — „Доктор Делауер ще отсъства няколко де-е-на.“ Къде замина, сладурче? „Той не ка-а-за.“

— Имах нужда да се махна. Добре съм. Не бях в опасност.

Изруга, удари с юмрук дланта си, опита се да използва превъзходството в ръста си, за да ме изгледа отвисоко. Върнах се в библиотеката и той ме последва, ровейки усърдно в джоба на сакото си, откъдето извади смачкано парче вестник.

Когато започна да го отвива, казах:

— Вече го видях.

— Обзалагам се, че си го сторил. — Той се наведе над бюрото. — Как, Алекс? Как, по дяволите?

— Не сега.

— Защо изведнъж започна да си играеш на криеница?

— Просто не искам отново да си спомням точно сега.

— Бай-бай, Сирил — рече той към тавана. — За първи път в живота ми моите желания се сбъдват. Но не знам…

— Не можеш ли просто да се примириш с щастливата участ? Вече си отмъстил, радвай се.

— Обичам сам да държа съдбата в ръцете си.

— Направи едно изключение.

— Ти би ли могъл?

— Надявам се.

— Хайде, Алекс, какво, по дяволите, става? В един миг изграждахме хипотези, а в следващия главата на Трап е завряна дълбоко в тоалетната чиния.

— Трап е твърде несъществена част. Просто не бих искал точно сега да обрисувам цялата картина.

Той ме погледна изпитателно, отиде в кухнята и се върна с кутия мляко и корав геврек. Откъсна си парче от него, потопи го в млякото и каза: