Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Наех стая в южната част, предплатих за една седмица. Три на три метра, воня на инсектициди — няма гадинки тук — тесен и зацапан прозорец, разположен срещу парче тухлена стена, вече покафеняла от отразената улична светлина, дървени мебели, скромничко по размери легло, телевизор срещу заплащане, закрепен с болтове за пода. Четвърт долар в прореза за монети осигуряваше неясен звук и жълтеникавобежови цветове в продължение на цял час. Имах три монети в джоба. Пуснах две в процепа.

Легнах на леглото, пуснах телевизора и се заслушах в шума. От съседното барче думкаха басѝ от китара така силно, сякаш някой удряше по стената в такт две четвърти. Сърдит смях и насечен уличен жаргон на английски, испански и хиляди неразбираеми езици, приглушен смях от телевизора в съседната стая, пускане на вода в тоалетната, съскане на водопроводни канали, скърцане от ходене, тръшкане на врати, разпръснати резки звуци, които биха могли да са от изстрели с пистолет или пожар, или пък две ръце, които ръкопляскат. И като за капак на всичко монотонното бръмчене от магистралата.

Останах три дни, поддържайки се с пица и кола от едно кръчме, което обещаваше да сервира горещи ястия и студени питиета, но лъжеше и за двете. През по-голяма част от времето правих онова, от което се бях предпазвал дълго. Бях се махнал от пропъждането на чуждата неадекватност, зариването на кал с помия. Самоанализа. Толкова досадна дума за ровене из миналото в най-съкровените кътчета на душата. Греблото е наточено остро и неравно.

В продължение на три дни преминах през всичко това — ярост, сълзи, дълбоко вътрешно напрежение, от което зъбите ми затракаха, а мускулите ми заплашиха да получат спазми като при тетанус. Самота, която с радост щях да упоя с болка. На четвъртия ден почувствах, че жизнените ми сокове са изсмукани и вече съм успокоен. Бях горд, че не съм объркал това с лечение. Същия следобед напуснах мотела, за да спазя уговорката: изтичах в края на квартала до автомата за вестници на тротоара. Единствената останалата ми монета пуснах в цепката и вечерното издание бе мое, силно нагънато под мишница, сякаш бе порно издание.

Долният ляв ъгъл на първа страница.

ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ ЛОС АНДЖЕЛИС

КАПИТАН, ОБВИНЕН В СЕКСУАЛНА ИЗНЕВЯРА НАПУСКА

Мора Бенън, редактор

Полицейски капитан от Лос Анджелис, обвинен в сексуални връзки с курсистки от организацията „Полицейски Скаути“ по време на дежурство, напусна днес, след като полицейската дисциплинарна комисия препоръча уволнение.

Тричленният съвет нареди на Сирил Леон Трап, 45-годишен, веднага да освободи заеманата длъжност и препоръча със задна дата да върне цялата пенсия, получавана от полицейското управление на Ел Ей, плюс отнемане на всички придобивки и привилегии. Във връзка с това адвокатът на Трап, както и полицейският говорител потвърдиха, че е било постигнато уреждане на въпроса по следния начин: Трап се съгласява да бъде включен в списъка на сексуално агресивните лица, отказва се от правото да подаде жалба срещу решението на управителния съвет, подписва клетвена декларация, че повече няма да работи в органите на реда и ще плати „значително финансово обезщетение, включително цялата стойност на медицинското и психиатрично лечение“ на жертвите си, чийто брой се предполага, че надхвърля дванайсет. В замяна, няма да бъдат повдигани никакви криминални обвинения, а те теоретично биха включвали съдебно преследване за изнасилване, злоупотреба с наркотици, сексуално малтретиране на непълнолетна и многократно нарушаване на законите.

Обвиненията, които Трап не оспорва, са извършвани в продължение на петгодишен период, през който той е служел като сержант в полицейското управление на „Холивудската Дивизия“ и може би са продължили и когато е бил лейтенант в „Рампартс Дивижън“ и в управлението на Западен Лос Анджелис, където бил повишен в чин капитан миналата година, след внезапен сърдечен удар и последвалата смърт на предишния капитан Робърт Л. Роджърс.

Още в Холивуд името на Трап се е забъркало в скандал, свързан с обир, при който полицейски офицери са чупили задните витрини на магазини и складове по време на дежурства, прекъсвайки алармените инсталации, а после са уведомявали дежурния полицейски диспечер, че те ще поемат повикването. Полицаите са извършвали грабежите на помещенията, използвайки полицейските коли, за да извозват плячкосаните стоки, а после са попълвали фалшиви доклади. Никакви обвинения не бяха повдигнати срещу Трап, който бе охарактеризиран от прокуратурата по онова време като „сътрудничещ свидетел“.