Даниъл Силва - Падналият ангел

През повечето време Габриел прекара тези дни, промъквайки се по опасния път на глобалната търговия с незаконни антики - и по-специално го интересуваше това как великолепните съкровища от миналото изминаваха пътя от мръсните ръце на грабителите на гробници до законния пазар. Повечето работа включваше скучен преглед на монографии, каталози, музейни бази данни, записи от аукционни къщи и публикуваните описи на търговците на антики от цял свят. Но понякога отскачаше до музея „Рокфелер“, с Ели Лавон по петите си, за да отдаде почитта си на един експерт по плячкосването от Израелската правителствена дирекция по антики. Освен това телефонираше на стар приятел в лондонския артистичен свят, който имаше много познати, забъркани в нещо, което той обичаше да нарича „непристойната страна на търговията“. Накрая поднови дискретно контактите си с генерал Ферари, който веднага му изпрати копия от някои от най-строго охраняваните си файлове, въпреки факта, че Габриел отказа категорично да разкрие мишената си. Операцията започна и трябваше да се прилагат оперативните правила.

Това продължи дванайсет дни и дванайсет сякаш безкрайни нощи, през които всяка група се трудеше да събере своите парченца от мозайката. Лавон, библейският археолог, постоянно сравняваше търсенето им с построяването на древния подземен водопровод под Давидовия град, свързващ извора Гйон с водоема Силоам. Дълъг повече от петстотин метра, той бил издълбан много бързо в скалната основа през VIII век преди Христа, докато градът се подготвял за обсадата на приближаващата асирийска армия. За да ускори процеса, цар Езекия наредил на две групи да копаят едновременно една срещу друга. Те успели да се срещнат по средата и животоспасяващата вода потекла в града.

Екипът преживя подобен епизод малко след полунощ на тринайсетия ден, когато групата на Габриел получи редовния нощен пакет с материали от Подразделение 8200. Той включваше списък с всички парични трансфери до и от сметките на Ливанската византийска банка през този ден. Документът разкриваше, че в 16,17 часа ЛВБ бе получила трансфер от един и половина милиона евро от галерия „Наксос“ в Сен Мориц, Швейцария. После, няколко минути след пет часа бейрутско време, сума от сто и петдесет хиляди евро, десет процента от първото плащане, бе изпратена от ЛВБ до сметка на Института за религиозни дейности, известен иначе като Ватиканската банка. По-късно Ели Лавон щеше да опише атмосферата в стаята като момента, когато работниците на Езекия чули за пръв път дялането на другите през скалата. Габриел нареди на екипите си да се разровят още и до зори те вече знаеха, че са засекли своя човек.

1Граничният район между Бразилия, Аржентина и Парагвай, смятан за една от базите на „Хизбула“. - Б. р.

БУЛЕВАРД „ЦАР САУЛ“, ТЕЛ АВИВ

- Той се казва Давид Жирар. Но както почти всичко друго за него, това е лъжа.

Габриел пусна папката върху абсурдно голямото бюро на Узи Навот. Беше модерно, с плот от опушено стъкло и разположено до бронираните прозорци от пода до тавана с изглед към центъра на Тел Авив и морето. Слънцето се процеждаше едва-едва през вертикалните щори, пленявайки НавЬт в решетките на сенките си. Той не докосна папката и махайки с ръка, подкани Габриел да му разкаже подробностите.

- Истинското му име е Дауд Гандур. Роден е в селцето Тайр Диба в Южен Ливан, на същото място, където е роден и Имад Мугния, което означава, че вероятно са се познавали и са израснали заедно.

- И как така е стигнал от дупка като Тайр Диба до галерия за антики в Сен Мориц?

- По ливанския начин - отговори Габриел. — През 1970 г., когато Арафат и ООП се установиха в Южен Ливан, семейство Гандур се мести в Бейрут. Очевидно Дауд е бил изключително умно дете. Когато му дошло времето да влезе в университета, той се преместил в Париж да изучава антична история в Сорбоната.

- Тогава ли Дауд Гандур става Давид Жирар?

- Не, чак когато се мести в Оксфорд - отговори Габриел. - След като завършва докторската си дисертация по класическа археология, той започва работа в отдела за антики на „Сотбис“ в Лондон. Бил е там в края на деветдесетте, когато „Сотбис“ бяха обвинени в продажба на антики с недоказан произход. Напуска Лондон и изпада в немилост.

- И започва да работи за себе си?

Габриел кимна.

- Колко струва да отвориш галерия в Сен Мориц?

- Много.

- Откъде е взел парите?

- Добър въпрос.