Даниъл Силва - Падналият ангел

Както обикновено, Михаил Абрамов пристигна последен. Висок като върлина и рус, с фино лице и очи с цвят на глетчер, той бе емигрирал от Русия в Израел още като тийнейджър и бе постъпил в Саярет Маткал, елитния отряд за специални операции към израелските въоръжени сили. Ари Шамрон го описа веднъж като „Габриел без съвест“. Той лично бе убил неколцина от мозъците на терора от „Хамас“ и от палестинския „Ислямски джихад“. Сега изпълняваше подобни мисии за Службата, макар огромният му талант да не се ограничаваше строго до оръжията.

В коридорите и заседателните зали на булевард „Цар Саул“ деветимата мъже и жени, събрани в стая 456В, бяха известни под името „Барак“ - думата на иврит за светкавица — заради тяхната способност да се събират и да удрят бързо. Бяха се сражавали заедно, често в условията на непоносим стрес, на тайни бойни полета, простиращи се от Москва до Карибите или до пустинята Руб ел Хали в Саудитска Арабия. Габриел извади късмет да оцелее при последната им операция, но сега отново стоеше пред тях, на вид не по-зле отпреди, запленявайки ги с една история. В нея се разказваше за жена музеен куратор, чийто баща бил грабител на гробници, за свещеник с опасна тайна и за важен мафиот на име Карло Маркезе, който въртял бизнес с най-опасната терористична група в света. Целта на операцията, обясни Габриел, ще бъде проста. Те ще съставят досие, което да съсипе Карло, и междувременно ще ударят в сърцето на „Хизбула“. Но нямаше да е достатъчно просто да докажат, че Карло Маркезе е престъпник. Щяха да открият кордата - въжето, свързващо го директно с „Хизбула“. И тогава щяха да му го закачат на шията.

Те бяха разнородно семейство и както във всички семейства, имаше дребнава завист, неизказано негодувание и обичайните дрязги между братя и сестри. Въпреки това, успяха да се разделят на подгрупи и да се захванат за работа с минимум препирни. Йоси, Киара и Мордекай се захванаха с Карло, докато Дина, Римона, Яков и Михаил се заеха с мрежите за престъпно набиране на средства за „Хизбула“. Габриел и Ели Лавон се носеха някъде по средата, защото тяхната задача бе да открият връзката между двете организации - или както се изрази Лавон, венчалната халка, която съединяваше Карло и„Хизбула“ в престъпен брачен съюз.

Не след дълго стените на стая 456В отразяваха уни-калното естество натяхното начинание. От едната страна бяха окачени схеми на публичната бизнес империя на Карло Маркезе; от другата - известните елементи от търговската организация на „Хизбула“. Тя имаше една-единствена задача: да осигурява стабилен паричен поток към най-опасната терористична група, която светът бе виждал някога. Именно „Хизбула“, а не Ал Кайда, първа превърна човешки същества в бомби и „Хизбула“ първа достигна истински глобален капацитет за действие. Всъщност в два случая тя успя да протегне пипалата си през Атлантика и да атакува цели в Буенос Айрес: първо през 1992 г., когато взриви бомба в израелското посолство, убивайки двайсет и девет души, и отново през 1994 г., когато разруши Еврейския културен център в Аржентина, където загинаха деветдесет и пет души. Редиците на „Хизбула“ бяха пълни с няколко хиляди изключително добре обучени терористи, мнозина от тях скрити сред световната ливанска диаспора, а огромният й арсенал от оръжия, включващ няколко ракети „Скъд“, я превръщаше в единствената терористична група в света, притежаваща балистични ракети. Накратко, „Хизбула“ имаше способността да извърши ужасяващи терористични атаки когато и където си поиска. Изискваше се само благословията от шиитските им духовни водачи в Техеран.

Аллах даваше вдъхновението на „Хизбула“, но простосмъртните се грижеха и за финансовите си нужди. Лицата им гледаха навъсено от ъгълчето на Дина в стаята. В центъра на паяжината тя постави Ливанската византийска банка. После, с помощта на Подразделение 8200, сглоби разклоненията на комуникационната матрица и телефонните обаждания, които се простираха от Бейрут до Лондон и до Триграничната зона 1в Южна Америка, където цареше беззаконие. Ливанската византийска банка - или ЛВБ в речника на екипа - беше лепилото, което свързваше всичко. Благодарение на кибердетективите от Подразделение 8200, екипът преглеждаше счетоводната й документация, когато си поиска. Всъщност Яков се шегуваше, че знае повече за операциите и инвестициите на ЛВБ дори от самия президент на банката. Бързо стана ясно, че институцията - „А аз използвам термина много свободно“, присмя се Яков - не е нищо повече от фасада на „Хизбула“. „Следвайте парите - инструктира ги Габриел - и с малко късмет, те ще ни заведат до човека на „Хизбула“ вътре в мрежата.“