Даниъл Силва - Падналият ангел

Габриел беше минавал през фоайето само веднъж, в деня след първата си среща с Шамрон. От този момент нататък той влизаше в сградата само „от задния вход“, през подземния гараж. И сега мина оттам, с Киара и Ели Лавон до себе си. Те слязоха по три стьлбищни площадки, след това продължиха по празен коридор до врата, маркирана с 456В. Стаята от другата страна някога беше склад за остарели компютри и износени мебели и често се използваше от нощния персонал като тайно място за романтични срещи. Сега на булевард „Цар Саул“ бе известна като Бърлогата на Габриел. Кодът за шифрованата ключалка бе рождената му дата. Според един шегаджия от Службата, това бе най-добре пазената тайна в цял Израел.

- Какво не е наред? - попита Ели, когато ръката на Габриел се поколеба върху клавиатурата.

- Моментна загуба на паметта.

- Не можеш да си спомниш кога е рожденият ти ден?

- Не - отвърна Габриел и набра кода. - Просто не мога да повярвам, че беше толкова отдавна.

Той влезе в стаята, включи осветлението и огледа стените. Те бяха покрити с останки и призраци от минали операции. Всичко бе довело до спасяването на невинни и всичко бе просмукано с кръв, повечето от нея - на Габриел. Той отиде до черната дъска, последната черна дъска в цялата сграда, и видя бледи следи от собствения си почерк - очертанията на операция, известна под кодовото име „Шедьовър“. Тя доведе до успешен саботаж на иранските съоръжения за обогатяване на уран и осигури на Израел и на Запада още няколко години от така необходимото им време. Сега, изглежда, времето изтичаше. Иранците отново бяха на прага да реализират ядрените си мечти. И изглежда, възнамеряваха да накажат всеки, който се опита да застане на пътя им, използвайки „Хизбула“, пламенния си помощник, като свой инструмент за отмъщение.

- Ако Службата някога построи музей - каза Лавон, - той няма да е пълен, ако не съдържа копие на тази стая.

- Как ще нарекат изложбата?

- Селото на прокълнатите.

Отговорът не дойде от Лавон, а от висок мъж, облечен в туид, застанал на прага с тънка папка под мишница. Йоси Гавиш беше старши офицер от „Проучване“, аналитичния отдел на Службата. Роден в Лондон и завършил колежа „Ол Соулс“, той все още говореше иврит с подчертан английски акцент и не можеше да работи без редовни доставки на чай „Ърл Грей“ и бисквити „Маквити“, подпомагащи храносмилането.

- Не мога да повярвам, че отново съм тук-възкликна той.

- Аз също. - Габриел кимна към папката и попита: - Какво имаш там?

- Всичко, което Службата знае за Карло Маркезе. - Йоси остави папката върху една от работните маси и се огледа. - Да не би Узи да очаква ние четиримата сами да се заемем с Карло и с „Хизбула“?

- Не се безпокой - усмихна се Габриел. - Другите ще дойдат скоро.

Почти цяла сутрин от „Личен състав“ издирваха останалите членове от екипа на Габриел и веднага му ги пращаха долу, в малката му тъмница без прозорци. През повечето време измъкването им минаваше гладко, но в няколко случая срещнаха твърда съпротива. Всички оплаквания бяха препращани директно до Узи Навот, който даваше да се разбере, че няма да толерира никакви разногласия.

- Това не е Арабският свят - каза той на един недоволен шеф на отдел. - Това е Службата. И при нас все още цари тоталитаризъм.

Те пристигнаха на неравни интервали, като членове на подривен екип, завръщащ се в базата след успешен нощен набег. Пръв дойде Яков Росман, сипаничав бивш специалист по антитероризъм от Шабак, израелската служба за вътрешна сигурност, който сега ръководеше агенти в Сирия и Ливан. После се появи двойка универсални полеви агенти - Одед и Мордекай, последвани от Римона Щерн, бивш офицер от военното разузнаване, която сега се занимаваше с въпроси, свързани с иранската ядрена програма. Рубенсов тип жена с пясъчноруса коса, Римона по случайност беше и племенница на Шамрон. Габриел я познаваше още от дете. Най-скъпите му спомени от Римона бяха за едно безстрашно малко момиченце на тротинетка, спускащо се надолу по стръмната алея в двора на къщата на вуйчо си.

После на прага се появи дребничка тъмнокоса жена на име Дина Сарид. Жива база данни, тя можеше да изрецитира времето, мястото, извършителите и жертвите на всеки терористичен акт, извършен срещу израелски и западни цели, включително и дълъг списък със зверствата, извършени от висококвалифицираните убийци от „Хизбула“. В продължение на много години тя фокусираше значителните си аналитични умения върху Имад Мугния, военен командир на ,Хизбула“ и висш жрец на терора. Действително, до голяма степен благодарение на работата на Дина, Мугния срещна заслужения си край в Дамаск през 2008 г., когато една бомба се взриви под колата му. Дина отбеляза кончината на Мугния с посещение на гробовете на майка си и на двете си сестри. Те бяха убити на 19 октомври 1994 г., когато терорист самоубиец от „Хамас“, другия съюзник на Иран, се взриви в автобус № 5 на улица ,Дизенгоф“ в Тел Авив. Дина бе сериозно ранена при атаката и все още накуцваше леко.