Даниъл Силва - Падналият ангел

- Почти не мога да си спомня как изглеждаше това място преди Шестдневната война - замисли се Лавон, сочейки към долината под терасата. - Родителите ми ме водеха тук да видя бодливата тел и йорданските артилерийски платформи по линията на примирието от четиридесет и девета. На евреите не им беше позволено да се молят пред Стената на плача или да посещават гробището на Елеонския хълм. Дори християните трябваше да представят кръщелно свидетелство, преди да ги пуснат да посетят техните свети места. А сега нашите приятели на Запад искат от нас да предадем суверенитета над Стената на палестинците. - Той поклати бавно глава. - Заради мира, разбира се.

- Това са купчина камъни, Ели.

- Тези камъни са напоени с кръвта на нашите предци. И именно заради тези камъни ние имаме право на отечество тук. Палестинците разбират това, което обяснява претенциите им, че Храмът не е съществувал никога.

- Отричане на Храма - каза Габриел:

Лавон кимна замислено.

- То е пръв братовчед на отричането на холокоста и сега е широко разпространено в Арабския и в ислямския свят. Сметката е много проста. Няма холокост, няма Храм...

- Няма евреи в Палестина.

- Точно така. Но това не са само приказки. Използвайки религиозната институция на Вакъфа, палестинците се опитват систематично да заличат всички доказателства, че на Храмовия хълм някога действително е имало храм. Тук, в Йерусалим, ние всеки ден водим археологическа война. Едната страна се опитва да съхрани миналото, а другата се опитва да го разруши под маската на строителни проекти като джамията „Маруани“.

С капацитет да побере седем хиляди богомолци, джамията бе разположена в югоизточния край на Храмовия хълм, в древна подземна кухина, известна като Конюшните на Соломон. Грандиозният строителен проект дестабилизира свещеното плато и създаде опасна издутина в южната стена. По договорено споразумение между израелското правителство и Вакъфа, една инженерна фирма от Йордания направи ремонт, оставяйки грозна бяла кръпка, която се виждаше ясно от целия град.

- Естествено - продължи Лавон, - строителен проект с размерите на джамията „Маруани“ измести няколко тона пръст и отломки. И какво мислиш, че прави с тях Вакъфът? - И бързо отговори на собствения си въпрос:

- Изхвърлят ги на общинското сметище или просто ги хвърлят през стените в Кедронската долина. Аз участвах в екипа, който ги пресяваше. Намерихме стотици артефакти от времето на Първия и Втория храм. Липсваше им подходящият археологически контекст, разбира се, защото бяха откъснати от оригиналната си среда. - Той спря за малко, после допълни: - Точно като това парче гръцка керамика, с което се разхождаш.

- Човек като теб често може да разбере много неща от един-единствен фрагмент.

- Откъде го взе?

- От дома на един грабител на гробници в Черветери.

- Роберто Фалконе?

Габриел кимна.

- Моля те, кажи ми, че не си го бутнал в онази вана с царска вода.

- Киселината не е в моя стил, Ели. Много бавно действа.

- И става голяма бъркотия - допълни Лавон и кимна.

- Сега, предполагам, ще ми кажеш, че има връзка между Фалконе и жената, която падна от купола в базиликата.

- Името му е Карло Маркезе - поясни Габриел. - Карло контролира глобалната търговия с крадени антики. И е близък с „Хизбула“. Ние ще го изкараме от бизнеса.

- Ние?

- Не мога да го направя сам, Ели. Нуждая се от археолог, който може да разчете счетоводния баланс и знае как да проследи мръсните пари. Би било добре, ако умее и да се оправя на улицата.

- Мислех, че си се пенсионирал.

- И аз така мислех - отговори Габриел, - но поради някаква причина, изглежда, никога не оставам задълго в пенсия.

Лавон погледна към стените на Стария град.

- За какво си мислиш, Ели?

- Не за какво. А за кого.

- Ривка?

Лавон кимна.

- Тя е чакала две хиляди години - каза Габриел. - Може да почака още малко.

1Християнството, ислямът и юдаизмът — и за трите религии Йерусалим е свещен град. - Б. пр.

БУЛЕВАРД „ЦАР САУЛ“, ТЕЛ АВИВ

Още едно нещо не беше се променило в отсъствието на Габриел: сградата на булевард „Цар Саул“. Тя беше сива, безлична и най-доброто от всичко - анонимна. Над входа не висеше никаква емблема, никакви месингови букви не обявяваха самоличността на нейните обитатели. Всъщност там нямаше нищо, което да предполага, че това е щабът на една от най-страховитите и уважавани разузнавателни служби в света. Един по-близък оглед на зданието обаче би разкрил съществуването на сграда в сградата, със собствено електрическо захранване, водоснабдяване, канализация и със свои собствени сигурни комуникационни системи. Служителите носеха по два ключа. Единият отваряше немаркираната врата във фоайето; другият задвижваше асансьора. Онези, които извършеха непростимия грях да изгубят един от двата си ключа, бяха прогонвани в Юдейската пустиня и никой нито ги виждаше, нито ги чуваше повече.