Даниъл Силва - Падналият ангел

Шамрон изгаси бавно цигарата си.

- При разпита Касем ни даде точни данни за престъпните предприятия на „Хизбула“, включително за партньорството им с неизвестната дотогава италианска фигура от организираната престъпност на име Карло Маркезе. Според Касем връзката е многостранна, но е съсредоточена около търговията с крадени антики.

- А какво внася „Хизбула“ в тази връзка?

- Ти си експертът по незаконна търговия с антики. Кажи ми.

Габриел си спомни какво му каза генерал Ферари на срещата им на Пиаца ди Сант’Игнацио: че мрежата получавала крадени стоки от някого в Близкия изток.

- „Хизбула“ осигурява редовен поток от стоки за партньорството им - заяви той. - Те действат в някои от най-значимите в археологическо отношение райони в света. Например Южен Ливан е съкровищница на финикийски, гръцки и римски антики.

- Но тези антики не струват много, ако не бъдат предложени на пазара с приемливи документи за произход, възрази Шамрон. - Ето къде се намесва Карло и неговата мрежа. Очевидно и двете страни си помагат добре.

- А Карло знае ли с кого върти бизнес?

- Карло е, както казваме, космополит.

- Кой ръководи операцията от страна на „Хизбула“?

- Касем не можа да ни каже това.

- Защо не сте споделили с италианците онова, което знаете?

- Направихме го - отговори Узи Навот. - Всъщност аз го направих лично.

- И каква беше тяхната реакция?

- Карло има приятели на високи постове. Карло е близък с Ватикана. Не можем да пипнем човек като Карло въз основа на показанията на банкер от „Хизбула“, който бе задържан по доста неофициален начин.

- И оставихте нещата така.

- Нуждаехме се от сътрудничеството на италианците по други въпроси - отговори Навот. - Боя се, че оттогава постигнахме само ограничен успех в пресичането на паричните потоци от престъпните мрежи на „Хизбула“. Те са невероятно адаптивни и устойчиви на външно проникване. И също така оперират в страни, които не са точно приятелски настроени към нашите интереси.

- Което означава - намеси се Шамрон, - че твоят приятел Карло ни е предоставил уникална възможност. - Втренчи се в Габриел през облак цигарен дим. - Въпросът е дали ти искаш да ни помогнеш.

Ето я, помисли си Габриел - отворената врата. Както обикновено, Шамрон не му оставяше друг избор, освен да влезе.

- Какво точно имаш предвид?

- Искаме да елиминираш основния източник за финансиране на един враг, който се е заклел да ни изтрие от лицето на земята.

- Това ли е всичко?

- Не - каза Шамрон.— Мислим, че за всички замесени ще е най-добре да извадиш и Карло Маркезе от бизнеса.

ЙЕРУСАЛИМ

Следващият ден беше петък, което означаваше, че Йерусалим, разединената Божия цитадела на хълма, бе по-изнервен от обикновено. По източния край на Стария град, от Дамаскинската порта до Гетсиманската градина, металните барикади искряха под силното зимно слънце, охранявани от стотици израелски полицаи в сини униформи. Зад стените набожни мюсюлмани се тълпяха пред порталите на Харам аш Шариф, третото свято място за исляма, и чакаха да видят дали ще ги пуснат да се молят в джамията „Ал Акса“. Поради последната вълна от ракетни атаки на„Хамас“ ограниченията бяха по-строги от обикновено. Пускаха жените и мъжете на средна възраст, но ал шабаб, младежите, бяха връщани. Те се гневяха в малките дворчета по улицата към Портата на лъва или пред стените на Йерихонския път. Там един брадат салафистки имам ги уверяваше, че дните им на унижение са преброени, че на евреите, бившите и настоящи господари на дважди обетованата земя, времето им тук изтича.

Габриел спря да послуша проповедта, а после тръгна по пътеката, водеща към долината на река Кедрон. Когато мина край гробницата на Авесалом, видя голямо арабско семейство да идва срещу него откъм квартала Силуан в Източен Йерусалим. Всички жени бяха забулени, а най-голямото момче приличаше поразително на палестинския терорист, когото Габриел уби преди много години на една тиха уличка в сърцето на Цюрих. Семейството вървеше в редици по четирима, без да остави място за Габриел. За да не предизвика инцидент на религиозна основа, той отстъпи встрани от пътеката и пусна семейството да мине - акт на публичен етикет, който не предизвика нито поглед, нито кимване, нито благодарност. Забулените жени и главата на семейството се изкачиха по хълма към стените на Стария град. Момчетата останаха отзад, в импровизираната радикална джамия на Йерихонския път.