Даниъл Силва - Падналият ангел

- Не, Луиджи, не е.

- А сега какво?

- Ще намеря нещо неустоимо - отговори Габриел. - А после ще го счупя на парчета.

- Само гледай да не е моята Църква — или мен.

Донати направи две тържествени движения с дългата си ръка, едно вертикално и едно хоризонтално, и изчезна на задната седалка в колата си.

Докато Габриел и Киара стигнат до Виа Грегориана, снегът престана. Габриел спря в края на улицата и надзърна нагоре по хълма към църквата „Тринита дей Монти“. Уличните лампи бяха угаснали - още едно усилие на правителството да спести ценни ресурси. Изглежда, Рим отстъпваше назад във времето. Габриел едва ли би се изненадал, ако видеше някоя колесница да трополи към тях в мрака.

Колите бяха паркирани нагъсто до тесните тротоари и те вървяха, като повечето римляни, в средата на улицата. Моторът на раздрънкан фиат чукаше като трошачка за лед, но иначе не се чуваха никакви звуци, само рит-мичното потракване от токчетата на Киара. Габриел усещаше силната топлина от гръдта й, притисната в ръката му. Представи си я легнала гола в леглото им, неговия личен Модиляни. Частица от него искаше да я задържи там, докато в утробата й се появи дете, но това не беше възможно; случаят се беше вкопчил в него. Да го изостави бе равносилно на това да изостави частично реставриран шедьовър. Той щеше да търси истината не заради генерал Ферари, нито дори заради своя приятел Луиджи Донати, а заради Клаудия Андреати. Образът й, лежаща мъртва на пода в базиликата, сега висеше в кошмарната галерия на паметта му - „Смъртта на девата“, маслено платно от Карло Маркезе.

Мъртвите жени са като банковите трезори. Почти винаги съдържат неприятни тайни...

Бръмченето от приближаващ мотоциклет разми образа в мислите на Габриел. Набираше скорост директно към тях, а лъчът от фара му трептеше по паветата. Габриел побутна Киара по-близо до паркираните коли и насочи поглед към фигурата с каска върху мотора. Той управляваше машината с една ръка. Другата, дясната, бе пъхната в предницата на коженото му яке. Когато я извади, Габриел видя ясния силует на пистолет със заглушител, завит на цевта. Първо пистолетът се насочи към гърдите на Габриел. После се завъртя на няколко градуса и се прицели в Киара.

Габриел усети внезапна празнота на гърба си, където обикновено носеше своята берета. Като студент по крав мага , израелската дисциплина по бойни изкуства, той бе обучен на много техники за неутрализиране на въоръжен противник. Но почти всички те включваха противник, застанал наблизо, а не препускащ с висока скорост на мотоциклет. Габриел нямаше друг избор, освен да разчита на един от основните принципи от арсенала на Службата: когато имаш няколко прилични възможности, импровизирай и го направи бързо.

Той вдигна лявата си ръка и събори Киара върху паветата. После, с жесток удар с десния си лакът, счупи страничното огледало на най-близката кола. Хвърлянето, макар и без нужната скорост, бе поразително точно. Убиецът сви инстинктивно, за да избегне огледалото, и така премести пистолета от целта си за една-две съдбоносни секунди. Габриел веднага клекна. Сетне, когато моторът се спусна към него, той заби рамо във визьора на каската, разделяйки човек, мотор и пистолет. Убиецът се пльосна върху паветата, а пистолетът остана на няколко сантиметра от хватката му. За всеки случай Габриел му счупи китката и изрита каската от главата му. Убиецът имаше тен на калабриец. Дъхът му вонеше на тютюн и страх.

- Имаш ли някаква представа кой съм аз? - попита спокойно Г абриел.

- Не - изпъшка убиецът, стискайки счупената си ръка.

- Това означава, че си най-тъпият наемен убиец, стъпвал някога по земята. - Габриел вдигна пистолета, „Хеклер и Кох“, 45 калибър, и го насочи в лицето на убиеца. - Кой те изпрати?

- Не знам - отговори запъхтяно убиецът. - Никога не съм знаел.

- Погрешен отговор.

Габриел допря края на заглушителя в коляното на убиеца.

- Хайде да опитаме още веднъж. Кой те изпрати?

1 Италианско пенливо вино. — Б. пр.

ЛЕТИЩЕ „БЕН ГУРИОН“, ИЗРАЕЛ

В залата за пристигащи на летище „Бен Гурион“ има специална приемна стая, запазена за персонала на Службата. Когато Габриел и Киара влязоха в късния следобед на другия ден, те с изненада откриха, че тя е заета от един-единствен човек. Той бе скръстил крака в креслото от изкуствена кожа и четеше съдържанието на кафява папка под светлината на халогенна лампа. Беше облечен с графитеносив костюм, разкопчана на врата риза и чифт стилни сребърни очила, твърде мънички за лицето му. Цялостното впечатление беше на зает чиновник, наваксващ с документацията си между полетите, което не беше далеч от истината. Откакто пое контрола върху Службата, Узи Навот прекарваше много време по самолетите.