Даниъл Силва - Падналият ангел

- Аз съм дъщеря на равин. Знам какво е призвание. - Киара се огледа за момент в огледалото, преди да поднови работата върху изящното си лице. - Между другото, бях права за Донати още от самото начало. Казах ти, че има минало. И те предупредих, че крие нещо.

- Нямаше избор.

- Наистина ли?

- Ако ми беше казал истината, че иска да поведа война срещу отявлен мафиот като Карло Маркезе, щях да приключа с Караваджо и да напусна града възможно най-бързо.

- Все още имаш такава възможност.

Габриел погледна в огледалото и даде да се разбере, че няма такава възможност.

- Нямаш представа в какво се забъркваш, скъпи. Аз съм израснала в тази страна. Познавам ги по-добре от теб.

- Никога не съм знаел, че еврейското гето във Венеция е такъв развъдник на мафиоти.

- Те са навсякъде - отговори Киара и се намръщи. - И убиват всеки, който се изпречи на пътя на парите им - съдии, политици, полицаи, всички. Карло вече е убил двама души, за да запази тайната си. Няма да се поколебае да убие и теб, ако те сметне за заплаха.

- Аз не съм политик. Не съм и полицай.

- Какво означава това?

- Означава, че те трябва да играят според правилата. А аз - не.

Габриел извади кърпичката от джобчето си и заглади предницата на сакото си.

- Преди ми харесваше повече — отбеляза Киара.

- На мен не.

- Напоследък са много модерни.

- Точно заради това не ги харесвам.

Киара върна кърпичката в джобчето на сакото му, без да каже и дума.

- Никога не съм мислила, че ще срещна жена, чийто любовен живот да е по-заплетен от моя - каза тя и огледа работата си. - Първо Вероника се влюбва в свещеник, който е изгубил вярата си в Бога. После, когато свещеникът я зарязва, тя се омъжва за мафиотски бос, който ръководи глобален престъпен синдикат.

- Донати не я е зарязал — възрази Габриел. — А Вероника Маркезе няма представа как съпругът й печели парите си.

- Може би — отговори колебливо Киара. - Или може би вижда точно онова, което иска да види, и извръща поглед от останалото. Така е по-лесно, особено когато са намесени много пари.

- Ти заради това ли се омъжи за мен? Заради парите?

- Не - отвърна тя. — Омъжих се за теб, защото обожавам фаталистичното ти чувство за хумор. Винаги се шегуваш ужасно, когато си разстроен за нещо и се опитваш да го скриеш.

- Че защо да съм разстроен?

- Защото дойде в Рим да реставрираш една от любимите си картини. А сега си на път да си създадеш враг който може да те убие само с едно телефонно обаждане

- Не съм лесен за убиване.

Киара прибра косата си нагоре и обърна гръб към Габриел. Той вдигна бавно ципа на роклята й, а после притисна устни във врата й. Видя в огледалото как очит< й се притварят.

- Как предполагаш, защо ни покани на вечеря? - попита Киара.

- Сигурно иска да ми отправи послание.

- Какво ще правиш?

- Ще слушам много внимателно - отговори Габриел, целувайки врата й за последен път. — А после аз също ще му отправя едно.

ВИА ВЕНЕТО, РИМ

Семейство Маркезе живееха на няколко минути пеш от Пиаца ди Спаня, на тиха уличка до Виа Венето, където непрестанният марш на времето сякаш бе спрял, макар и за кратко, в една епоха на елегантност. Това беше онзи Рим, за който пътешествениците мечтаеха, но рядко виждаха, Рим на поетите, на художниците и на приказно богатите. В малкото частно ъгълче на Карло във Вечния град la dolce vita продължаваше, макар и само за момента.

Домът му не беше истински дом, а голям дворец в охра, разположен насред огромен парк. Отвсякъде бе ограден с желязна ограда, върху която се виждаха много охранителни камери - всъщност толкова много, че често бъркаха имота с посолство или правителствена сграда. Голям бароков фонтан плискаше вода в предния двор, а в антрето се извисяваше безръката статуя на Плутон, владетеля на подземния свят. До нея стоеше Вероника Маркезе, облечена в надиплена рокля от зелена мачкана коприна. Тя поздрави сърдечно Габриел и Киара, а после ги поведе по широк коридор, върху чиито стени висяха италиански ренесансови картини в резбовани рамки. Между платната, балансирани върху релефни пиедестали, високи до рамото, стояха римски бюстове и статуи. Картините бяха с музейно качество. Също и антиките.

— Семейство Маркезе са колекционери от много поколения - обясни тя с нотка на неодобрение в гласа си. - Нямам нищо против картините, но антиките са източник на известно притеснение за мен, тъй като съм известна с мнението си, че колекционерите са истинските мародери.