Даниъл Силва - Падналият ангел

- И какво се случи?

- Срещнах един човек на име Пиетро Лукези.

Пиетро Лукези бе рожденото име на Негово Светейшество папа Павел VII.

- Това стана скоро след като той бе назначен за патриарх на Венеция - продължи Донати. - Търсеше някого, който да му служи като личен секретар. Беше чувал за един бивш йезуит, който живеел като отшелник в Умбрия. Пристигна неочаквано и каза, че няма намерение да си тръгва, докато не се съглася да се върна към свещеничеството. Прекарахме една седмица заедно, разхождахме се из планините, спорихме за Бог и за тайнствата на вярата. Не е нужно да казвам, че Лукези надделя. Най-трудното беше да споделя новината с Вероника. Тя е единствената жена, която някога съм обичал или ще обичам.

- Някакви съжаления?

- От време на време човек се чуди, но не, не изпитвам съжаления. Предполагам, че щеше да е по-лесно, ако не бяхме се виждали отново, но не стана така.

- Кажи ми, моля те, нали нямаш романтична връзка с нея?

- Аз приемам обета си сериозно - заяви високомерно Донати. - Също и Вероника. Ние сме добри приятели, това е всичко.

- Разбирам, че е омъжена.

- Срамно. Съпругът й е Карло Маркезе. Той е един от най-преуспелите бизнесмени в Италия. - Донати спря и погледна мрачно към Габриел. - Той също така е причината за смъртта на Клаудия Андреати.

Някъде зад стените на Ватикана ауспухът на някаква кола изгърмя като пушечен изстрел. Ято врани се вдигнаха шумно в дърветата, преди да отлетят във формация към купола на базиликата. Габриел ги наблюдава, докато осмисляше изводите от историята, която Донати току-що му разказа. Почувства се като изгубен под орнаменти на олтар, препъвайки се в частични образи, скрити под пластове избеляла боя - тук жена лежи мъртва на пода в църква, там крадец на гробници страда заради греховете си във вана с киселина, а някъде разпопен свещеник търси Бог в прегръдките на любовницата си. Имаше въпроси, хиляди въпроси, но знаеше, че не трябва да разваля магията, в плен на която бе попаднал Донати. И той продължи да върви до рамото на монсеньора със строгото мълчание на изповедник, чакайки приятелят му да изповяда докрай греховете си.

- Карло произлиза от Черната аристокрация - поясни Донати, - аристократичните римски фамилии, останали верни на папата след завоюването на Папската държава през 1870 г. Баща му е бил сред най-приближените на Пий Дванадесети. Поддържал и близки връзки с ЦРУ.

- Какви по-точно?

- Бил член на Християндемократическата партия. След Втората световна война работил съвместно с ЦРУ, за да попречат на комунистите да вземат властта в Италия. Тайни фондове на ЦРУ на стойност няколко милиона долара минали през ръцете му преди изборите през 1948 г. Карло разказва, че давали на баща му куфари, пълни с пари, във фоайето на хотел „Хаслер“.

- Струва ми се, че вие с Карло се познавате доста добре.

- Така е - отговори Донати. - Както баща си, Карло е почетен член на папския двор. Служи също и в мирянския надзорен съвет на Ватиканската банка, което означаващ че знае за финансите на Църквата толкова, колкото и аз. Карло е от хората, които не трябва да спират на пропуска, преди да влязат в Апостолическия дворец. Обича да ми напомня, че ще остане във Ватикана дълго след като аз си замина.

- Кой го е назначил в банката?

- Аз.

- Защо?

- Защото Вероника ме помоли. И защото Карло изглеждаше най-точният човек за тази работа, човек с отдавнашни връзки с папството, който се смяташе за един от най-честните бизнесмени в страна, пословична със своята корупция. За съжаление, не се оказа така. Карло Маркезе контролира международната търговия с незаконни антики. Но това е само върхът на пословичния айсберг. Той е на върха на глобална престъпна империя, която се занимава с всичко: от наркотици до трафик на оръжие. И пере мръсните си пари във Ватиканската банка.

- А ти, личният секретар на Негово Светейшество папа Павел Седми, му помогна да получи поста.

- Неумишлено - опита да се защити Донати. - Но този малък детайл няма да има значение, ако от това избухне още един скандал.

- Кога научи истината за Карло?

- Не бях я научил, докато не помолих един талантлив куратор да направи преглед на ватиканската антична колекция - отговори Луиджи. - Първо тя откри, че от Ватиканските музеи са изчезнали десетки експонати. После откри връзка между крадците и Карло Маркезе.

- Защо е искала да те види в нощта на смъртта си?

- Каза ми, че притежава доказателство за участието на Карло. На другата сутрин тя беше мъртва, а доказателството й бе изчезнало. - Донати поклати глава. - Всъщност Карло ми звънна в офиса онзи следобед да ми поднесе съболезнованията си. Имаше благоприличието да не покаже лицето си на погребението.