Даниъл Силва - Падналият ангел

- Трябвало е да присъства при разрешаването на други проблеми.

- Какви?

- Убийството на един томбароло на име Роберто Фалконе.

Те минаха покрай Кулата на св. Йоан и се отправиха към хеликоптерната площадка в югозападния ъгъл на града държава. Донати се втренчи за момент в стените, сякаш изчисляваше как да ги изкачи, преди да седне на една пейка в края на асфалта. Габриел седна до него и започна да сортира наум бележките от своето разследване. Една от тях изпъкваше: последното телефонно обаждане на Клаудия Андреати в нощта на смъртта й. Беше звъняла до „Вила Джулия“, до съпругата на мъжа, който не трябваше да спира на пропуска, преди да влезе в Апос-толическия дворец.

- Какво знае Вероника за съпруга си?

- Ако питаш дали си мисли, че Карло е престъпник, отговорът е „не“. Тя вярва, че съпругът й произлиза от стара римска фамилия и е вложил скромното си наследство в успешен бизнес.

- А този преуспял бизнесмен знае ли, че си бил сгоден за жена му?

Донати поклати глава сериозно.

- Сигурен ли си?

- Вероника никога не би проронила и дума за това пред него.

- Ами за Ел Салвадор?

- Знае, че съм служил там и че като повечето йезуити съм имал неприятности с ескадроните на смъртта и с техните приятели в армията. Но няма представа, че съм напускал свещеническия си сан. Всъщност много малко хора вътре в Църквата знаят за този мой малък творчески отпуск. Всяко споменаване за това бе изчистено от личните ми документи, след като отидох на работа при Лукези във Венеция. Сякаш никога не се беше случвало.

- Почти като убийството на Клаудия.

Донати не отговори.

- Ти ме излъга, Луиджи.

- Меа кулпа, меа кулпа, меа максима кулпа.

- Не Искам извинението ти. Просто искам обяснение за това защо ми позволи да разследвам убийство, когато вече си знаел кой е убиецът.

- Защото исках да разбера колко можеш да откриеш сам, преди да преминем към следващата стъпка.

- И каква ще е тя?

- Бих искал да ми донесеш неопровержимо доказателство, че Карло Маркезе ръководи глобален престъпен бизнес от моята банка. А после искам да го прогониш дискретно.

- Има само един проблем с това - прекъсна го Габриел. - Подозирам, че изгубих елемента на изненада след посещението си във „Вила Джулия“.

- Съгласен съм. Всъщност съм сигурен, че Карло знае. с какво си се заел.

- Защо?

- Защото утре вечер си поканен на вечеря в тесен кръг в неговия дворец. Аз вече приех от твое име. Но се опитай да си намериш някакво представително облекло. - Донати се намръщи на коженото му яке и на джинсите, изцапани с боя. - Аз нямам нищо против да се разхождаш така в двореца, но Черната аристокрация държи на формалностите.

ПИАЦА ДИ СПАНЯ, РИМ

Габриел имаше само един костюм. Италиански по кройка, произведен в Службата, той имаше скрити отделения за фалшиви паспорти и кобур, зашит в колана на панталона, достатъчно голям да побере берета и резервен пълнител. След дълъг размисъл той реши, че няма да е разумно да носи огнестрелно оръжие на вечерята у Карло Маркезе. Завърза светлосинята вратовръзка, която Киара му купи този следобед от един магазин на Виа Кондоти, и артистично пъхна копринена кърпичка в джобчето на гърдите си. Киара оправи изящно и двете, преди да се вмъкне в банята и да довърши грима си. Беше облечена с черна официална рокля и дълги черни чорапи. Косата й падаше свободно по голите й рамене, а на дясната й китка блестеше перлено-смарагдовата гривна, която Габриел й подари за последния й рожден ден. Изглеждаше изумително красива, помисли си той, и прекалено млада, за да се движи под ръка със съсипана развалина като него.

- По-добре облечи някакви дрехи - посъветва я той. - Тръгваме след няколко минути.

- Не харесваш как съм облечена?

- Какво да не харесвам?

- Е, какъв е проблемът?

- Доста е провокативно - отбеляза Габриел, а очите му блуждаеха свободно по тялото й. - В крайна сметка ще вечеряме със свещеник.

- У дома на бившата му любовница. - Тя сложи малко пудра на скулите си, която подчерта искриците от мед; и злато в големите й кафяви очи. - Трябва да призная, че съм любопитна да видя жената, успяла да пробие бронята на Донати.

- Няма да се разочароваш.

- Каква е тя?

- Щеше да е много подходяща за Луиджи, ако той беше избрал друга професия.

- Това е нещо повече от професия. Сигурна съм, че Донати няма почти нищо общо с избирането й.

- Вярваш, че е истинско призвание?