Даниъл Силва - Падналият ангел

- Искаш ли още малко супа? - попита той, опитвайки се да смекчи напрежението.

- Ще се въздържа - отговори Габриел.

Две монахини влязоха и прибраха съдовете. Върнаха се миг по-късно с ордьовъра - тънък резен телешко, варени картофи и зелен боб, поръсен със зехтин. Донати използва смяната на ястията като възможност да събере мислите си.

- Помолих те за помощ-каза най-накрая той,-защото исках това разследване да се проведе с определена дискретност. Сега са замесени генерал Ферари и карабинерите, а точно тази развръзка се надявах да избегна.

- Те са замесени, защото моето разследване ме отведе до един мъртъв томбароло на име Роберто Фалконе.

- Разбирам това.

- Би ли предпочел да избягам от местопрестъплението?

- Бих предпочел - заяви Донати след момент на размисъл - тази каша да не попада в ръцете на италианските власти, които невинаги защитават интересите на Светия престол.

- Развръзката щеше да е такава независимо от моите действия - поясни Габриел.

- Защо? .

- Защото на генерал Ферари нямаше да му е нужно много време да свърже Фалконе и Клаудия чрез телефонните им разпечатки. А следващата му спирка щеше да е при Вероника Маркезе. Освен ако не е подготвена да лъже заради теб, тя щеше да каже на генерала, че след смъртта на Клаудия ти си я помолил да си мълчи. А тогава генерал Ферари щеше да почука на Бронзовите врати на Апосто-лическия дворец с призовка в ръка.

- Ясно. - Донати започна да човърка храната си без апетит. - Как предполагаш, защо Ферари ти е предложил да се срещнеш с нея?

- Аз си задавам същия въпрос - отговори Габриел. -Подозирам, че като всеки добър следовател, той знае повече, отколкото е склонен да сподели.

- За приятелството ми с Вероника?

- За всичко.

Отвън облак закри слънцето и върху лицето на Донати падна сянка.

- Защо не ми каза за нея, Луиджи?

- Това започва да звучи като разпит.

- По-добре аз, отколкото карабинерите.

Донати, все още в сянката, не каза нищо.

- Може би ще е по-лесно, ако отговоря вместо теб.

- Направи го, моля те.

- Цялата история попада в категорията, че никое добро дело не остава ненаказано - заговори Габриел. - Започнала е невинно, когато Вероника е предложила да се заемеш с преглед на ватиканската колекция. Но смъртта на Клаудия те е изправила пред два проблема. Първият е бил мотивът за убийството й. Вторият - връзката ти с Вероника Маркезе. Едно щателно разследване на смъртта й би разкрило и двете, поставяйки те в опасно положение. Така ти насърчи официалното обявяване на самоубийство и ме помоли да открия истината.

- И сега ти си открил една малка частица от нея. - Донати побутна чинията си към средата на масата и се втренчи през отворената врата към личния офис на своя ръководител.

- Колко знае той? - попита Габриел.

- Повече, отколкото можеш да си представиш. Но това не означава, че иска да се разкрие публично. Клюките и личният скандал могат да се окажат фатални на едно такова място. А ако аз бъда опетнен по някакъв начин, това може да навреди на папския му авторитет. - Замълча, а после допълни сериозно: - Не мога да позволя това да се случи.

- Най-добрият начин да го предотвратиш е да започнеш да ми казваш истината. Цялата истина.

Донати въздъхна тежко и погледна часовника си.

- Имам трийсет минути до следващата среща на Негово Светейшество. Може би ще е по-добре да се поразходим. Тук и стените имат уши.

ВАТИКАНСКИТЕ ГРАДИНИ

Говори се, че растенията във Ватиканските градини пърроначално били засадени в пръст от Голгота, транспортирана до Рим от света Елена, майката на император Константин и според християнската легенда, откривателка на Истинския кръст. Сега, седемнайсет века по-късно, градините бяха истински рай на площ от двайсет и три декара, осеян с пищни дворци, подслонили различни отдели на ватиканската администрация. Мрачното време беше в унисон с настроението на Донати. Навел глава, сплел пръсти зад гърба си, той разказваше на Габриел за сериозен младеж от малко градче в Умбрия, който усетил призванието си да стане свещеник. Младежът се присъединил към интелектуално бунтовническото Общество на Иисус, йезуитите, и станал отявлен проповедник на противоречивата доктрина, известна като теология на освобождението. В началото на 80-те години на XX век, период на насилие и революции в Латинска Америка, той бил изпратен в Ел Салвадор да ръководи здравна клиника и училище. И именно там, в планините на провинция Морасан, той изгубил вярата си в Бога.