Даниъл Силва - Падналият ангел

Генералът бе предупредил Габриел за язвителното остроумие на доктор Маркезе. Възпитаничка на римския университет „Ла Сапиенца“, тя се смяташе за водещ авторитет в Италия по етруската цивилизация и бе работила като експерт-консултант в Артистичния отдел по много дела, включително и по разследването на Медичи. След атаката срещу склада на Медичи в Женева, в продължение на няколко седмици тя изследва съдържанието му, опитвайки се да определи произхода на всеки експонат и ако е възможно, да разбере кога е бил изровен от земята от грабителите на гробници. Рамо до рамо с нея бе работило надареното й младо протеже Клаудия Андреати.

- Генералът ми каза, че по ваше настояване Клаудия е получила работата във Ватикана.

- Тя беше най-добрата ми приятелка - отговори Вероника Маркезе, - но не cq нуждаеше от помощта ми. Клаудия беше един от най-талантливите хора, работили някога за мен. Получи работата със собствени сили.

- Знаели сте, че се е заела с преглед на ватиканската антична колекция. Всъщност тя редовно се е консултирала с вас.

- Виждам, че сте чели имейлите й.

- Както и телефонните й разпечатки. Знам, че преди смъртта си е контактувала с Роберто Фалконе. Надявах се да можете да ми кажете защо.

Вероника Маркезе помълча.

- Клаудия каза, че е открила проблем с колекцията - поясни най-накрая тя. - Мислеше, че Фалконе може да помогне.

- Какъв проблем?

- Очевидно са липсвали някои неща. Много неща.

- От хранилищата?

- Не само от хранилищата. И от галериите.

Габриел се приближи към витрината, вперил очи във вазата.

- И когато Ватиканът обяви, че Клаудия се е самоубила в базиликата?

- Това беше съмнително, меко казано.

- Но вие си замълчахте.

Това беше твърдение. Тя отговори не на Габриел, а на трупа на Сарпедон.

- Беше трудно - промълви. - Но да, замълчах си.

- Защо?

- Защото ме помолиха.

- Кой?

- Същият човек, който ви помоли да разследвате дискретно смъртта й.

- Монсеньор Донати?

- Монсеньор? - Тя се усмихна меланхолично. - Все още ми е трудно да го наричам така.

Кафенето на музея се намираше в старата зимна градина срещу главния двор на вилата. Сервитьорката, жена около шейсетте, с фиби в сивата си коса, тъкмо приключваше касата, когато те влязоха, но Вероника успя да я придума да приготви две последни чаши капучино. Те седнаха в ъгъла край малка масичка от ковано желязо, до дървената решетка, по която се виеше цвете. Дъждът плющеше над главите им по стъкления покрив, докато тя разглеждаше керамичния фрагмент, който Габриел взе от къщата на Фалконе в Черветери.

- Съпругата ви има отлична преценка. Фигурата със сигурност е спътничка на Дионис. Ако трябваше да гадая, това вероятно е творба на майстор Менелаос, което означава, че трябва да бъде тук, във „Вила Джулия“, а не върху кухненската маса на томбароло. Върна фрагмента на Габриел. - За жалост, той вероятно е бил непокътнат, преди да попадне в ръцете на Фалконе и на хората му.

- Как е счупен?

- Понякога керамичните съдове се чупят от спили, които томбароли използват, за да намират гробниците. Но друг път томбароли и техните посредници чупят вазите нарочно. После пускат фрагментите на пазара един по един, за да не привличат нежелано внимание. След като всички парчета се съберат в ръцете на един търговец, те се преструват, че отдавна изгубената ваза изведнъж се е появила. - Тя поклати бавно глава с отвращение. - Те са боклуци. Но са много умни.

- И опасни - допълни Габриел.

- Така изглежда. - Вероника понечи да запали цигара, но спря. - Съжалявам - извини се, връщайки я обратно в пакета. - Луиджи ми каза колко много мразите тютюневия дим.

- Какво друго ви е казал?

- Каза, че сте един от най-забележителните хора, които някога е срещал. Каза също, че от вас би станал отличен свещеник.

- Аз се грижа за картини, не за души. Освен това -допълни, - аз съм грешник без надежда за избавление.

- Свещениците също грешат. Дори най-добрите.

Тя изсипа три пакетчета захар в капучиното си и отпи внимателно. Габриел трябваше да мисли за случая, но не можеше да престане да се чуди как така животът на личния секретар на Негово Светейшество се беше пресякъл с жена като Вероника Маркезе. Представи си няколко сценария, но никой от тях не му се стори добър.

- Смятах, че шпионите трябва да умеят да прикриват мислите си - отбеляза тя.

- Официално съм пенсиониран.

- Добре. Защото очевидно сте любопитен за това откъде се познавам с Луиджи. Достагьчно е да се каже, че сме приятели от дълго време. Аз първа предложих прегледа на църковната колекция.