Даниъл Силва - Падналият ангел

- Били сте загрижена, че може да има нещо незаконно?

- Да кажем просто, че при настоящите политически реалности, сметнах за разумно Луиджи да знае повече от потенциалните си врагове.

- От вас би станал добър адвокат.

- Аз съм адвокат - коригира го тя, - както и археолог.

- Защо не поискахте лично да направите прегледа?

- Колекцията не е моя. Освен това, Луиджи си имаше съвършен кандидат за работата и тя работеше на щат в музея.

- Клаудия.

Вероника Маркезе кимна бавно.

- Тя беше роден детектив. Работата й беше безупречна.

- Но когато прегледах бележките и изследователските й файлове, там не се споменаваше за никакви проблеми. Всъщност изглеждаше, че е дала чист сертификат на колекцията.

- Така е, защото я посъветваха да не записва откритията си.

- Кой я посъветва?

- Аз.

- Тя каза ли ви какво липсва?

- Нищо специфично, само че не може да даде обяснение за няколко десетки експоната. Нищо голямо - допълни бързо тя, - но те бяха с висока стойност, точно такива неща, които могат светкавично да осигурят престиж на някой арабски шейх или руски олигарх. Състави списък на експонатите и го занесе на стар приятел, който може би знаеше къде да ги намери.

- Роберто Фалконе?

- Точно така.

- А как така Клаудия е познавала човек като Фалконе?

- Той беше колега на баща й.

- Да не би да казвате, че бащата на Клаудия е работил за Роберто Фалконе?

- Не - отвърна Вероника Маркезе, поклащайки бавно глава. - Бащата на Клаудия никога не би работил за човек като Роберто Фалконе. Фалконе работеше за него.

Жената зад бара извъртя очи, за да покаже, че вече иска да затваря. Габриел и Вероника Маркезе допиха бързо капучиното си и излязоха. Падаше мрак, а в колонадата се вихреше бурен влажен вятър. Вероника замислено запали цигара и продължи да разказва на Габриел разни неща за Клаудия Андреати, които не бяха попаднали в личното й досие във Ватикана. Че е израснала в Тарквиния, древен етруски град на север от Черветери. Че баща й, Франческо Андреати, бил наемен селскостопански работник и допълвал оскъдните доходи на семейството със спило и лопата. Изглежда, е бил надарен с уникален талант за изравяне на антики от хълмовете на Лацио, талант, който можел да се сравни само със способността му да държи на разстояние карабинерите и мафията. Забогатял от разкопките си, макар че всички в Тарквиния го мислели за обикновен каменоделец. Така смятали и двете му дъщери.

- Кога са научили истината за него?

- Признал греховете си, докато умирал от рак. Разказал им също за закопания стоманен контейнер, където пазел находките си. Клаудия и Паола изчакали погребението му, преди да известят карабинерите. Тогава те били едва на шестнайсет години.

- Изглежда, че цялата тази случка се е изтрила от паметта на Паола.

- Не се изненадвам, че не ви е казала. Не е нещо, за което една дъщеря обича да си мисли. За нещастие, всички ние си имаме по някой престъпник някъде в семейната история. Боя се, че това е проклятието на Италия.

- Ирония на съдбата, не мислите ли?

- Че дъщерята на един томбароло се е посветила на грижите за антиките и на съхранението им?

Габриел кимна.

- Всъщност това не беше случайно. Клаудия много се срамуваше от баща си и искаше да компенсира някои от вредите, които той бе нанесъл. Не е нужно да казвам, че ревниво криеше миналото си. Ако в кураторската общност се разчуеше, че баща й е бил крадец, това щеше да я опетни завинаги.

- Но вие знаехте.

- Тя ми каза, докато разследвахме Медичи. Сметнала е, че трябва, защото работехме с генерал Ферари. - Вероника Маркезе замълча, а после допълни: - Клаудия имаше изострено чувство за добро и зло. Това бе едно от нещата у нея, които обичах най-много.

- Знаете ли какво й е казал Фалконе?

- Тя не сподели. Заяви, че трябва да запази тайната на разследването си.

Минаха покрай затворената музейна книжарница и излязоха през централния портал. Дъждът се лееше като порой. Тя измъкна от чантичката си връзка ключове, натисна дистанционното и запали двигателя на лъскав „Мерцедес SL“.

- Бих предложила да ви откарам - извини се тя, - но се боя, че имам друга среща. Ако има още нещо, с което мога да помогна, моля, не се колебайте да ми се обадите. И много поздрави на Луиджи.

Тръгна към колата си, после внезапно спря и се обърна към него.

- Струва ми се, че едно нещо работи във ваша полза - заяви тя. - Генерал Ферари наскоро отне антики на стойност милиони евро от хората, които убиха Клаудия. Това означава, че те ще бързат да попълнят запасите си. Ако бях на ваше място, щях да намеря нещо неустоимо.