- А после?
- Начупете го на парчета - отвърна тя. - А после им го подавайте бавно.
Тя подкара колата и се включи в безумния трафик на римския вечерен час пик. Габриел постоя там за момент, чудейки се защо Луиджи Донати пропусна да спомене, че се познава с най-добрата приятелка на Клаудия Андреати. Свещениците грешат, помисли си той. Дори най-добрите.
АПОСТОЛИЧЕСКИЯГ ДВОРЕЦ, ВАТИКАН
- Каква е супата за деня? - попита Габриел.
- От камъчета - отговори Донати.
Той вдигна лъжица с редкия бульон и го опита предпазливо. Бяха седнали в аскетичната трапезария на Светия отец на третия етаж в Апостолическия дворец. Покривката на масата беше бяла, чиста и невинна като навиците на монахините от домакинството, които се носеха край тях, влизайки и излизайки безшумно от съседната кухня. Негово Светейшество го нямаше; той работеше на бюрото в малкия си личен кабинет, разположен от другата страна на коридора. Бяха минали четиринайсет години, откак дребничкият патриарх на Венеция се възкачи на трона на св. Петър, но той все още имаше претоварена дневна програма, която би изтощила далеч по-млад човек. Правеше го отчасти за да запази властта си. Църквата се изправяше пред много предизвикателства и нейният абсолютен монарх не можеше да изглежда неспособен заради възрастта си. Ако кардиналите забележеха, че Негово Светейшество започва да губи сили, позиционирането за следващия конклав щеше да започне на сериозно. А папството на папа Павел VII, едно от най-бурните в историята на съвременната Църква, щеше да спре на място.
- Защо са тези наказателни дажби? - попита Габриел.
- В резултат от редуцираните ни финансови възможности таксите за някои от колежите и религиозните домове в Рим започват да страдат. Негово Светейшество помоли епископите и кардиналите да избягват разточителните ястия. Боя се, че нямам друг избор, освен да давам пример.
Той вдигна чашата си с червено вино към слънчевата светлина, процеждаща се през прозореца, и отпи предпазливо.
- Как е?
- Божествено. - Донати остави внимателно чашата върху масата и бутна към Габриел дебела черна папка. - Това е окончателният ни маршрут за пътуването до Израел и Палестинските територии. Решихме да пътуваме през Страстната седмица, което ще позволи на Негово Светейшество да направи една безпрецедентна стъпка, отбелязвайки смъртта на Христос и възкресението му в града, където те действително са се случили. Той ще отбележи мъките Христови на Виа Долороза и ще отслужи великденска меса във „Възкресение Христово“, църквата на Божи гроб. Програмата включва и спиране във Витлеем, както и посещение на учтивост в джамията „Ал Акса“, където той възнамерява да поднесе недвусмислено извинение за кръстоносните походи. Кръстоносците са избили десет хиляди души на Храмовия хълм, когато разграбили Йерусалим през 1099 г., сред които и три хиляди, намерили убежище в „Ал Акса“.
- А по пътя са загрявали, избивайки няколко хиляди невинни евреи в Европа.
- Смятам, че вече сме се извинили за това — отговори лукаво Донати.
- Кога планирате да обявите пътуването?
- Другата седмица, на общата аудиенция.
- Много скоро.
- Чакахме възможно най-дълго. Искам да погледнеш мерките за сигурност. Светият отец попита също дали би искал да му служиш като личен бодигард по време на пътуването.
- Нещо ми подсказва, че идеята не е била негова.
- Не беше - призна Донати.
- Най-добрият начин да поставиш Негово Светейшество в опасност е аз да застана до него.
- Помисли за това.
Донати вдигна още една лъжица бульон към устните си и духна към нея замислено - странно, помисли си Габриел, защото неговата супа вече беше хладка.
- Имаш ли нещо друго наум, Луиджи?
- Носят се слухове, че вчера си посетил „Вила Джулия“.
- Пълна е с много красиви експонати.
- И аз така съм чувал. - Донати снижи глас и допълни: - Трябваше да ми кажеш, че ще се срещаш с нея.
- Не разбрах, че се нуждая от позволението ти.
- Нямам предвид това.
- Когато поех този случай — започна Габриел, притискайки го леко, - ти ме увери, че всички врати ще бъдат отворени.
- Не и вратата към моето минало - отговори спокойно Донати.
- Ами ако твоето минало има нещо общо със смъртта на Клаудия?
- Моето минало няма нищо общо със смъртта й.
Думите на монсеньора бяха изречени с тон на литургична окончателност. Липсваше само кръстният знак и благославящото амин.
Читать дальше