Даниъл Силва - Падналият ангел

Молитвите от усилвателите на „Ал Акса“ вече отекваха в долината, смесвайки се с биенето на църковните камбани от Елеонския хълм. Докато две от трите в града Аврамови вери 1 бяха въвлечени в битка с невероятна красота, Габриел се вгледа в безкрайните надгробни камъни в еврейското гробище и се замисли дали би могъл да посети гроба на сина си - Даниел. Преди двайсет години, в една снежна януарска нощ във Виена, Габриел измъкна безжизненото тяло на детето от ада на взривената кола. Първата му съпруга - Леа, оцеля като по чудо след атаката въпреки ужасните изгаряния по цялото й тяло. Сега тя живееше в психиатрична клиника на върха на хълма Херцел, прикована в затвора на спомените и с тяло, осакатено от огъня. Страдаща от комбинация на постгравматичен стресов синдром и психическа депресия, тя постоянно преживяваше взрива. Понякога обаче имаше проблясъци на яснота. По време на един такъв промеждутък, в градината на болницата, тя даде разрешение на Габриел да се ожени за Киара. Погледни ме, Габриел. Нищо не е останало 'от мен. Нищо освен спомени. Това бе само една от гледките, които преследваха Габриел всеки път, когато вървеше по улиците на Йерусалим. Тук, в града, който обичаше, той не можеше да намери покой. Виждаше безкрайния конфликт между арабите и евреите във всяка дума и жест и го чуваше във вика на всеки мюезин, призоваващ за молитва. В лицата на децата той съзираше призраците на хората, убити от него. А от надгробните камъни на Елеонския хълм чуваше последните писъци на дете, жертвано заради бащините си грехове.

Именно този спомен, споменът за Даниел, умиращ в ръцете му, отведе Габриел в гробището. Остана край гроба почти час, мислейки си за това какъв мъж би могъл да бъде синът му, дали щеше да стане художник, както предците си, или щеше да се занимава с нещо по-практично. Накрая, когато църковните камбани удариха един часа, той постави камъчета върху гроба и тръгна през Кедронската долина към Малката порта. Група израелски ученици от Негев чакаха на контролно-пропускателния пункт, а яркоцветните им раници бяха отворени за проверка. Габриел се присъедини бързо към тях. После, след като прошепна няколко думи в ухото на полицая, той се плъзна край магнитните сензори и влезе в Еврейския квартал.

Точно пред него, през широкия площад, се издигаха жълтеникавите камъни на Стената на плача, изградена от Ирод, много оспорваните останки от древната подпорна стена, заобикаляла някога великия Храм на Йерусалим. През 70 г., след безмилостна обсада, продължила много месеци, римският император Тит наредил Храмът да бъде разрушен, а бунтовните евреи от Римска Палестина да бъдат унищожени. Стотици хиляди загинали в последвалото кръвопролитие, докато съдържанието на Светая светих, включително и голямата златна менора, било отнесено в Рим - един от най-позорните епизоди на плячкосване в историята на човечеството. Шест века по-къс-но, когато арабите завоювали Йерусалим, руините на Храма вече не се виждали, а планината Мория - мястото, считано от евреите за жилището на Бога на земята,била малко по-висока от купчина боклук. Арабите издигнали златния Купол на скалата и голямата джамия „Ал Акса“, като по този начин утвърдили ислямската религиозна власт над най-свещения парцел земя в света. Кръстоносците завзели Свещената планина от мюсюлманите през 1099 г. и превърнали светилищата в църкви - тактическа грешка, която израелците решиха да не повтарят след превземането на Източен Йерусалим през 1967 г. Сега израелските власти упражняваха строг контрол върху достъпа до планината, но администрацията на мюсюлманските свети места и на светата земя под тях оставаше в ръцете на ислямската религиозна институция, известна като Вакъф.

Онази част опг Стената на плача, която се виждаше от площада, беше дълга 57 метра и висока 19. Действителната западна подпорна стена под платото на Храмовия хълм обаче е била много по-голяма, спускала се е 13 метра под площада и се е простирала на повече от четиристотин метра в Мюсюлманския квартал, скрита под жилищните сгради. След години на политически и религиозно обагрени археологически разкопки сега бе възможно да се върви почти по цялата дължина на стената през тунела на Западната стена - подземен проход, започващ от площада и стигащ до Виа Долороза. На входа Габриел го очакваше млада жена, облечена в скромна пола и със забрадка на ортодоксална еврейка.

- Той работи непрекъснато на едно място до Пещерата - информира го тя доверчиво. - Очевидно е открил нещо важно, защото е пълна развалина.