Даниъл Силва - Падналият ангел

- Трябва да се прибереш и да си починеш, синко.

- Ще го направя.

- Кога?

- Когато той отвори очи.

Шамрон завъртя запалката между пръстите си. Два пъти наляво, два пъти надясно.

- Трябва ли да го правиш, Ари?

Пръстите на Шамрон се укротиха.

- Трябва да се подготвиш за възможността той да не се оправи.

- И защо?

- Защото това е най-вероятният изход. Докато го качат на операционната маса, той бе изгубил почти всичката си кръв. Сърцето му...

- То е добре.

- Но не е младо като някога - възрази Шамрон. - Както и твоето, синко. Боя се какво ще стане, ако отново бъде съкрушено.

- Заслужавам си го.

- Защо говориш така?

- Трябваше да чуя, че Даруиш приближава.

- И двамата бяхте разсеяни, което е разбираемо. На човек не му се случва всеки ден да мине през хей кал в Първия храм на Йерусалим.

- Мислиш ли, че колоните наистина са от Първия храм?

- Сигурни сме, че са - отговори Шамрон. - Просто чакаме подходящия момент, за да ги покажем на света.

- Защо чакате?

- Защото не искаме да правим нищо, което би влошило положението още повече.

- Колко по-зле може да стане?

- Има деветдесет милиона египтяни. Представи си какво би станало, ако „Мюсюлманско братство“ убеди само десет процента от тях да тръгнат към нашите граници. Ако онази бомба наистина беше избухнала... - Гласът на Шамрон пресекна. - Страшно е да си помислиш колко близо бяхме - или колко несигурно е съществуването ни на тази земя.

- Колко време планираме да останем на Храмовия хълм?

- Ако зависеше от мен, никога нямаше да си тръгнем. Но премиерът възнамерява да го върне на Вакъфа веднага щом археологическият материал бъде изваден благополучно оттам.

- Значи се връщаме към статуквото?

- Боя се, че докато ислямският свят е готов да приеме правото ни на съществуване, статуквото е най-доброто, на което можем да се надяваме.

- Бих искал да направя една промяна, ако нямаш нищо против.

- Каква?

- Масуд.

Шамрон се усмихна.

- Следващия път, когато под колата му избухне бомба, тя няма да е малка.

Габриел стисна ръката на Лавон.

- Ако умре, Ари, никога няма да си го простя.

- Вината не беше твоя.

- Трябваше да го накарам да тръгне.

~ Нямаше начин Ели да си тръгне от Хълма, преди да разбере, че колоните са в безопасност.

- Те са просто камъни, Ари.

- Те са камъните на Ели - коригира го Шамрон. - И сега са окъпани в неговата кръв.

1Смята се, че на това място Исус произнася известната си Проповед на планината. От средата на XX век, след построяването на католически храм на хълма Нахум (в непосредствена близост до Табха - местност на северозападния бряг на Тивериадското езеро), той става известен като Планина на блаженствата. - Б. р.

ЙЕРУСАЛИМ

Трябваше да минат още седемдесет и два часа, преди да се възстанови редът, а това позволи на израелското правителство да обясни на света защо е пратило войски на Храмовия хълм и какво са открили там. За да го направят, те събраха група журналисти и снимачни екипи от най-авторитетните новинарски организации в света и ги поведоха надолу - през мрежата от акведукти и водоеми - към изкопаната наскоро зала на петдесет метра под повърхността. Там началник щабът на израелските въоръжени сили им показа огромната бомба, докато шефът на Израелската дирекция по антики ги разведе из забележителната колекция от артефакти, изровена от Вакъфа през годините на безразсъдно копане. Кулминацията на обиколката бяха двата реда колони от варовик, общо двайсет и две, част oт хейкал в Първия храм на цар Соломон в Йерусалим.

Както се очакваше, реакциите на новината в най-добрия случай бяха разнородни. Видеото с древните колони наелектризира израелската публика и възбуди очакванията на глобалната общност от археолози и историци на древността. Повечето учени веднага приеха колоните за автентични, но в Германия лидерът на археологическата дисциплина, известна като библейски минимализъм, ги отхвърли като „двайсет и две парчета самозалъгване“. Не е изненадващо, че лидерите на Палестинската автономия се хванаха за това изявление, когато оповестиха своята реакция на новината. Те казаха, че колоните били израелска измама. Също и „тъй наречената бомба“.

Но какво бе накарало израелците да влязат в недрата на Храмовия хълм? И кой беше мозъкът, замислил заговора за разрушаването му? Израелското правителство, цитирайки дългогодишния си отказ да коментира проблеми, свързани със събирането на разузнавателна информация, отказа да сподели подробности. Но когато колоните се появиха бавно от земята, в пресата се появи поредица статии, които започнаха малко по малко да хвърлят светлина върху мистериозната верига от събития, довели до тяхното откриване.