Даниъл Силва - Падналият ангел

- Заради това ме пратихте при Вероника Маркезе -продължи Габриел. - Защото вече знаехте, че съпругът й контролира глобалната търговска мрежа с плячкосани антики. Знаехте също, че работи с крилото на „Хизбула“, осигуряващо криминалното й финансиране. Знаехте всичко това - заключи той, — защото от моята служба ви го казаха.

- Всъщност - отговори генералът - аз знаех за Карло много преди твоят шеф да ни даде досието му.

- Защо не направихте нищо по въпроса?

- Защото това щеше да съсипе кариерата на една жена, която много уважавам, да не споменаваме близкия й приятел, който живее в съседство с Негово Светейшество на третия етаж на Апостолическия дворец.

- Знаели сте, че Донати и Вероника са били любовници?

- И Карло знае - кимна генералът. - Знае също, че монсеньорът е напуснал ордена си след две убийства в

Ел Салвадор. Ето защо толкова много искаше да е член на надзорния съвет на Ватиканската банка.

- Знаел е, че това ще е идеалното място да пере парите си, защото Донати никога нямаше да посмее да предприеме нещо срещу него.

Генералът кимна замислено.

- Миналото на монсеньора го правеше уязвим - заяви той след малко. - Много неподходящо за свещеник във Ватикана.

- А когато чухте, че Клаудия Андреати е била открита в базиликата?

- Нямах никакви съмнения за това кой стои зад смъртта й.

- Защото вашият информатор Роберто Фалконе ви е казал за посещението й при него в Черветери - каза Габриел. - А когато аз намерих тялото на Фалконе в киселинна баня, вие разбрахте, че имате перфектното решение за проблема си с Карло. Италианско решение.

- Ненапълно, но... да, разбрах. -Непремигващото око огледа Габриел за момент. - А сега като че ли стигнахме дотам, откъдето започнахме. Какво да правим с Карло?

- Аз знам какво искам да направя.

- Колко надеждни доказателства имаш?

- Достатъчно, за да стегна кордата около мършавия му врат.

- Как искаш да се справиш с това?

- Ще му кажа да напусне незабавно поста си във Ватиканската банка. Но първо ще му дам възможност да изповяда греховете си.

Генералът се усмихна.

- Винаги съм смятал, че изповедта е нещо добро за душата.

Следобед Габриел прекоси реката до избелелия стар дворец в Трастевере, превърнат в избелял стар блок с апартаменти. Все още пазеше ключа. Влизайки във фоайето, той отново провери пощенската кутия. Този път тя беше празна.

Тръгна нагоре и влезе в апартамента. Беше същият, какъвто го остави преди почти четири месеца, с едно изключение: електричеството беше прекъснато. Той седна зад бюрото й, наблюдавайки как пълзящите следобедни сенки бавно завземат вещите й. Накрая, в шест и пет, чу превъртането на ключ в бравата. После вратата се отвори и доктор Клаудия Андреати се понесе към него в здрача.

Смъртта на сестра й бе спасила света от катаклизъм и Паола Андреати заслужаваше да узнае цялата истина за случилото се. Не версията на Службата за истината, помисли си Габриел, и със сигурност не и версията на Ватикана. Трябваше да бъде истината без увъртане и без съобразяване с чувствата на силните на деня и могъщите институции. Истина, която можеше да занесе на гроба на сестра си и един ден - в своя.

И Габриел й разказа цялата история за забележителното си пътуване от купола на базиликата „Св. Петър“ до дупката в сърцето на Свещената планина, където откри двайсет и двете колони от Първия храм на Соломон и бомбата, която би могла да предизвика конфликт с библейски размери. Тя мълча през цялото време, скръстила ръце в скута си. Очите, които го наблюдаваха от вечерните сенки, бяха същите като онези, които се взираха в него от пода на базиликата. Гласът, когато накрая проговори, бе същият глас, който му говори за кратко на стълбите във Ватиканския музей в нощта преди смъртта й.

- Какво ще правите с Карло?

Отговорът на Габриел сякаш й причини физическа болка.

- И това ли е всичко? - попита тя.

- Ако италианските прокурори повдигнат обвинения срещу него...

- Знам как работи правосъдната система в Италия, господин Алон - прекъсна го тя. - Делото ще се влачи с години и е много възможно той никога да не влезе в затвора.

- Какво искате, доктор Андреати?

- Справедливост за сестра ми.

- Не мога да ви я дам.

- Тогава защо ме доведохте в Рим?

- За истината - отговори той. - Исках да чуете истината. И не само от мен. Също и от него.

- Кога? - попита тя.

- Утре вечер.

Паола замълча за момент.

- Ако имаше Бог - каза най-накрая тя, - той щеше да умре от същата смърт като сестра ми.