Даниъл Силва - Падналият ангел

- Можеш да получиш оставката ми, но...

- Жена ти вече знае - прекъсна го Габриел. - Казах й всичко, преди Светият отец да тръгне за Йерусалим. Тя ми повярва, защото си спомни, че вечерта, когато Клаудия умря, не е успяла да открие мобилния си телефон.

Включването на съпругата на опонента в играта нарушаваше етичния кодекс на Габриел, но тактиката постигна желания ефект. Алон се възползва от предимството си.

- Тя ще те напусне, Карло. Всъщност, ако трябва да гадая, вероятно го е обмисляла от известно време. В края на краищата никога не те е обичала така, както е обичала Донати.

Това бе достатъчно - Карло вече не можеше да контролира гнева си. Той се втурна към Габриел в сляпа ярост, с неузнаваемо от гнева лице, с разперени ръце. Габриел отскочи светкавично настрани и Карло политна над парапета. Протегна колебливо ръка. Габриел се опита да я хване, но беше твърде късно. Затова сграбчи Паола и запуши ушите й, за да не чуе падането на Маркезе върху мрамора долу. Чак когато генерал Ферари я изведе на терасата на покрива, Габриел погледна надолу. Там видя личния секретар на папата, коленичил върху пода на базиликата, а пръстите му се движеха бавно над челото на Карло. Ego te absolve. И всичко свърши.

През следващите два дни Габриел остана затворник зад завесите на малката си гробница в далечния край на реставрационната лаборатория. Другите от персонала го виждаха рядко. Той беше там, когато пристигаха сутринта, и оставаше там, заобиколен от корона блестяща хало-генна светлина, дълго след като те си тръгваха вечер.

Плъзнаха слухове за някаква злополука зад завесите -неочаквана загуба на оригиналния рисунък на Караваджо или може би лошо ретуширане. Енрико Бачи, който все още беснееше, че не можа да си осигури поръчката, настоя за намеса на персонала, но Антонио Калвези отказа. Калвези бе чувал историите за безкрайните сеанси пред платното, когато се виждаше краят. Всъщност преди много години стана свидетел на подобно изпитание във Флоренция, когато Габриел, тогава работещ под фалшива самоличност, се труди двайсет часа без прекъсване, за да завърши Мазачо преди крайния срок.

- Няма проблем - успокои невярващия си персонал Калвези. - Той просто приключва. Благодарете се само, че е картина, а не човек.

И така дойде сутринта на третия ден, когато персоналът се промъкна в лабораторията и видя, че завесите на работното му място са отворени, а картината, подпряна на статива, изглежда така, сякаш току-що е била завършена от самия Караваджо. Единственото, което липсваше, бе реставраторът. Калвези го търси безуспешно цял час, преди да се отправи към двореца, за да съобщи лично новината на монсеньор Донати. Караваджо най-накрая бе завършен, докладва той. А Габриел Алон, прочутият реставратор на картини от старите майстори, пенсиониран израелски шпионин и екзекутор, и спасител на Светия отец, беше изчезнал без следа.

„Падналият ангел“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са плод на авторовото въображение. Всяка прилика с действителни лица, били те живи или мъртви, с търговски дейности, компании, събития или места, е напълно случайна.

Онези, които са се изкачвали до купола на базиликата „Св. Петър“, със сигурност ще си спомнят, че по края на галерията за посетители има мрежест парапет, възпрепятстващ самоубийствата. Аз го махнах, за да направя едно убийство и случайно падане по-правдоподобни. Консервационната лаборатория във Ватиканската кар-тинна галерия е представена точно, макар по никакъв начин да не искам да внуша, че има някакви проблеми по отношение на произхода на изключителната антична колекция на Ватикана, дори при днешните взискателни кураторски стандарти. Ватиканската банка обаче има дълго документирана история на финансови нарушения. Последното стана през септември 2010 г., когато италианските власти проследиха при акция за пране на пари 30 милиона долара и започнаха разследване срещу двама от висшите й служители. През следващия месец полицията в Сицилия обяви, че е разкрила схема за пране на пари, използвала банковата сметка във Ватиканската банка на един свещеник, чийто чичо бил осъден по обвинения за връзки с мафията.

Щабът на карабинерите от Артистичния отдел наистина се намира на Пиаца ди Сант’Игнацио в Рим и ролята на екипа в разследването на осъдения контрабандист на антики Джакомо Медичи - и във връщането на вазата на Ефроний от нюйоркския музей „Метрополитън“ - е описана вярно. Действително има галерия за антики на живописния площад в Сен Мориц, макар да съм убеден, че тя по никакъв начин не е свързана с шиитската войнствена групировка „Хизбула“. Ливанската византийска банка не съществува, но съществува Ливанско-Канадската банка - и именно там, според американските власти, „Хизбула“ пере поне част от парите, които печели чрез глобалните си престъпни операции за събиране на средства. Един неназован американски агент, а не Узи Навот, измисленият шеф на израелското разузнаване, говорейки пред „Ню Йорк Таймс“ през декември 2011 г., за пръв път описа „Хизбула“ като „фамилията Гамбино на стероиди“.