Даниъл Силва - Падналият ангел

- Да съборим Купола и „Ал Акса“? Да възстановим Храма? Със сигурност не вярваш, че това щеше да е пра-вилно, Ели.

- Не - призна той, — но в такъв момент ми е позволено да си представя какво би могло да е.

Габриел си погледна часовника.

- Колко минути остават?

- Ако Дина е права...

- Дина винаги е права - прекъсна го Лавон.

- Двайсет и пет минути - отговори Габриел. - Ето защо трябва да се махаш оттук.

Лавон обърна гръб на бомбата и вдигна ръце към колонадата.

- Няма нито един автентичен артефакт от Първия или от Втория храм. Нито един. Поради тази причина палестинските лидери успяват да убедят хората си, че Храмовете са мит. И поради тази причина те крият тези колони в една дупка на петдесет метра под земята. - Погледна към Габриел и се усмихна. - И поради тази причина аз няма да напусна планината, докато не се уверя, че колоните са в безопасност.

- Те са просто камъни, Ели.

- Знам - отвърна той. - Но са моите камъни.

- Наистина ли искаш да умреш заради тях?

Лавон замълча за момент. После се обърна към Габриел.

- Ти имаш красива жена. Може би някой ден ще имаш и красиво дете. Друго красиво дете - допълни. - За мен... тези камъни са всичко, което имам.

- Ти си ми като брат, Ели. Няма да те оставя.

- Значи, ще умрем заедно - заключи Лавон - тук, в къщата на Бога.

- Сигурно има и по-лоши места за умиране.

- Да - съгласи се той. - Сигурно има.

В този момент имам Хасан Даруиш стоеше на прага към подземната структура, построена по негово нареждане, слушайки как двамата евреи си говорят на древния си език. Даруиш познаваше и двамата. Единият беше видният библейски археолог Ели Лавон, критик на Вакъфа и на строителните му проекти. Другият, с посивелите слепоочия и зелените очи, беше Габриел Алон, убиецът на палестинските герои. Даруиш не можеше да повярва на късмета си. Присъствието на двамата щеше да затрудни задачата му. Но щеше и да подслади пътуването му към рая.

Имамът извърна поглед от двамата и погледна към експлозивното устройство, положено в руините на Първия еврейски храм. Мъжът, наречен господин Фарук, бе инсталирал ръчен спусък за детонатора за подобен сценарий и бе инструктирал Даруиш как да го задейства. Трябваше само едно щракване на ключа.

Точно тогава Даруиш чу тропота от ботуши по акве-дукта. Изглежда, евреите бяха проникнали през защитата на Вакъфа. Опит за повторение на историята. Този път светилищата на исляма нямаше да паднат в ръцете на неверниците, както през 1099 г., когато кръстоносците бяха обсадили Йерусалим. Този път щеше да е различно. Трябваше само едно щракване на ключа.

Имамът затвори очи и мислено рецитира стиха на меча от Корана: „Убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!“*. После нахлу в музея на древните евреи и откри огън.

Първите изстрели улучиха древните колони и запратиха парченца горещ варовик във врата на Габриел. Вдигайки поглед, той видя как Хасан Даруиш тича по пода на пещерата, изкривил лице в омраза, родена от вярата, историята и от хилядите унижения, големи и малки. Габриел вдигна веднага оръжието си и стреля по имама, докато куршумите свистяха в ушите му. Стреля както на стрелбището във Ватикана, изстрел след изстрел без пауза, докато от лицето на имама не остана нищо. После се обърна и видя Ели Лавон грохнал на земята, прегърнал основата на едната колона. Габриел притисна длан към огнестрелната рана на гърдите му и я държа така, докато животът напускаше очите му. „

- Не умирай, Ели - прошепна той. - Проклет да си, Ели, моля те, не умирай.

1Думата на иврит за „море“. - Б. пр.

2В Библията - „Трета книга Царства“, 7:23, 25-26. - Б. р.

ЙЕРУСАЛИМ

Час след нахлуването на израелците на платото на Храмовия хълм избухна Третата интифада в Палестинските територии и Ивицата Газа. В началото тежковъоръжените сили за сигурност на Палестинската автономия се опитаха да контролират насилието. Но когато картините с израелските войски в Харам аш Шариф се разпространиха като горски пожар в Арабския свят, доброволците от арабските милиции се присъединиха към бунтовниците и влязоха в огнестрелни битки с израелците. Ра-мала, Йерихон, Наблус, Дженин и Хеброн станаха свидетели на тежки сражения, но най-ожесточената схватка се завърза в Източен Йерусалим, където няколко хиляди араби направиха неуспешен опит да превземат отново Храмовия хълм. До залез слънце, когато сирените обявиха настъпването на еврейския шабат, третата светиня на исляма се намираше под израелски контрол, а Близкият изток се приближаваше опасно към нова война.