Даниъл Силва - Падналият ангел

Остана още за секунда във водоема под Кладенеца на душите, изричайки последните молитви на шахид. После, с пистолет в едната ръка и с фенерче в другата, тръгна по тесен древен проход. Той го отведе надолу в земята и назад във времето. Това бе времето преди исляма и Пророка. Време на невежество, помисли си той. Времето на евреите.

Първият акведукт свършваше след около петнайсет метра в малък като аквариум водоем, затова те бързо се върнаха обратно до Голямото море и влязоха във втория канал. Само след няколко стъпки Лавон се натъкна на отвор отдясно, водещ до още един проход. Земята бе осеяна с парчета варовик. Ели ги огледа под светлината на лампата си и прокара ръка по ръбовете на отвора.

- Нов е.

- Колко нов?

- Съвсем нов - отвърна Лавон. - Сякаш е издълбан много скоро.

Без да говори повече, той тръгна надолу през прохода, а Габриел го последва. След няколко крачки се появи широка виеща се стълба, очевидно издълбана със съвременни каменоделски инструменти. Лавон се втурна бяс-но напред, а Габриел се опита да го догони, тичайки на няколко крачки отзад. В дъното на стъпалата имаше свод с няколко арабски букви, издълбани в камъка над върха му. Те преминаха под него, без да им обърнат внимание. После, в страхопочитание, се заковаха намясто.

- Какво, по дяволите, е това? - попита Габриел.

Лавон сякаш бе онемял.

- Ели, какво е това?

Лавон пристъпи предпазливо напред.

- Не ги ли познаваш, Габриел?

- Какво да познавам, Ели?

- Колоните — отвърна той. - Колоните от снимката.

- И откъде са колоните?

Лавон се усмихна, останал без дъх.

- „Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк - двайсет, и висок - трийсет лакти.“

- Какво е това, Узи? - попита премиерът.

- Няма да ми повярвате, ако ви кажа.

- Пробвай.

- Ели мисли, че току-що е открил останките от Първия храм. И между другото - добави Навот, - открили са и бомбата.

Премиерът вдигна поглед към видеомонитора и видя хиляди мюсюлмани да се изливат като поток от джамията „Ал Акса“. После погледна към хората, седнали около него, и даде заповед да изпратят полицията и армията.

- По-добре е от алтернативата - заключи Навот, наблюдавайки как първите израелски войски влизат на Храмовия хълм.

- Ще видим.

ХРАМОВИЯТ ХЪЛМ, ЙЕРУСАЛИМ

Пещерата беше с размерите на училищен физкултурен салон. Насочил лампата си нагоре, Габриел забеляза грубата електрическа инсталация, увиснала от покрива, и кабела, спуснат надолу по стената до голям ключ. Натисна го и широкото пространство грейна, окъпано в божествено бяла светлина.

- Мили боже - въздъхна Ели Лавон. - Не виждаш ли какво са направили?

Да, помисли си Габриел, прокарвайки ръка по гладката като стъкло повърхност на наскоро изсечената стена. Действително видя какво са направили. Бяха изкопали огромна дупка в сърцето на Божията планина и я бяха превърнали в частен музей, пълен с всички археологически артефакти, изровени през годините на безразсъдно строителство и тайни разкопки: строителни камъни, ка-пители, колони, остриета от стрели, шлемове, керамика и монети. А сега, поради мотиви, които дори Габриел не можеше да разбере напълно, имам Хасан Даруиш възнамеряваше да взриви всичко това на парчета - а заедно с него и Храмовия хълм.

Обаче за момента Ели Лавон сякаш бе забравил за бомбата. Изпаднал в транс, той вървеше бавно сред артефактите към двата паралелни реда от счупени колони, оформящи центъра на изложбата. Спря и погледна компаса.

- Ориентирани са от изток на запад - отбеляза той.

- Точно като Храма?

- Да - потвърди той. - Точно като Храма.

Ели отиде до източния край на колоните, докосна благоговейно една от тях и продължи още няколко крачки по-нататък.

- Олтарът трябва да е бил тук - заключи той, посочвайки с малката си ръка към празното пространство в края на пещерата. - До олтара е имало ям 1, голямото бронзово корито, където свещениците се измивали преди и след жертвоприношението. В седма глава на „Царе“ 2е описано много подробно. Казва се, че било десет лакти от единия до другия край и пет лакти високо. Стояло върху дванайсет вола.

- „Три гледаха към север - цитира Габриел, - три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток; морето стоеше върху тях.“

- „И заднищата им бяха обърнати навътре под него“ - довърши Лавон. - Имало е още десет по-малки корита, където измивали жертвите, но ям бил запазен за свещениците. Вавилонците го разтопили, когато изгорили Първия храм. Същата съдба сполетяла двата големи бронзови стълба, които се издигали пред входа на улам, притвора.